бясна съм!

върнах се от една среща, на която, уж, трябваше да се договори какво ще е бъдещето на маркетинговото предаване, което правим. да уточня, че става въпрос за изцяло външна продукция, която се произвежда и продуцира изцяло от нас, като ползваме само ефира на въпросната телевизия, заради което те получават хиляди евро на година. знаем всички, че телевизиите, и въобще медиите се издържат балгодарение на рекламите. външните продукции и платените репортажи пък са направо манна небесна, защото телевизията не се ангажира с никакъв ресурс откъм гледна точка на камери, оператори, монтаж и така нататък – вземат касетата, излъчват, пито-платено. тоест, предавания като нашето – телемаркетингово, което рекламира едно конкретно нещо, без по никакъв начин телевизията да се ангажира с друго, освен с рекламно време за излъчване.

принципно, досега с телевизията Х сме работили сравнително добре – не е имало проблеми с излъчванията, въпреки, че документаецията не беше никак наред – нон-стоп объркани и липсващи фактури, но, хора сме, редно е да си прощаваме такива неща. днешната ми среща имаше за цел да уговорим още време за излъчване във въпросната телевзия, което, сети се, означава още пари, които да им дам, и той като сме много точни и коректни, със сигурност щяхме да предложим добра оферта – като жест за сравнително качествената ни досега съвместна работа.

е, каква беше изненадата ми, когато на срещата мацката, с която по принцип съм говорила, ме погледна като бито куче, и ми заяви, че, видиш ли, програмната директорка на телевизията не била харесвала по принцип предаването, и с болка на сърце е съгласна да го остави във времето, в което се излъчва, само и само за да се поднови договора, а за допълнително време можем да говорим в някакъв безумен час в ранни-ранини, когато никой не гледа телевизия.

почувствах се като полята със студена вода! до този момент никога не е имало никакви такива настроения, още повече, че нали се сещаш, два пъти в седмицата им осигуряваме по половин час ефирно време, което всяка кабеларка се чуди как да запълва с музикални клипове и глупости. в кабеларките, мили деца, е така.

стана ми ужасно обидно, честно си признавам. а направо се ядосах, когато довтаса и самата програмна директорка на въпросната медия -представи си изрусена фръцла с феминистки bitchy очила и аутффит, който идваше да ни покаже, че с тая мадама шега не бива, защото е счупила сума ти пишки, докато се издигне до поста на програмен директор в някаква смешна телевизия. та, тая мадама ми вдигна бесен скандал, от който следваше да си извадя извода, че ми прави грандиозна услуга че ми пуска глупавото, според нея, предаване, както и да забравя въобще за излъчвания през декември, когато се излъчват коледни програми. още по-лошо. позволи си да оспорва – и то нагло в очите ми – качеството и автентичността на продукта, който продаваме, заявявайки, че просто се чуди как има наивници, които се хващат на такива глупости!!! ей богу, ако ме познаваш достатъчно добре, вече трябва да си се светнал, че точно тук едва се сдържах да не й скокна много яростно върху далака на тая пикла и да я навра там, дето и джиесемите нямат обхват!

тук е мястото да обясня нещо. моята фирма се занимава с внос и продажба на медицинска техника. имаме издаден сертификат от европейската комисия, както и одобрение от изпълнителната агенция по лекарствата, за да продаваме въпросното чудо тук в българия. вярно, аз работя за тях само от три месеца, и първоначално и аз бях доста скептична за въпросния продукт, но в практиката на работата си разбрах, че той наистина действа! не желая да се впускам в излишни подробности, ще кажа само, че аз съм човек, които наистина трудно се хваща на реклами за космодискове и магнитни наколенки, за мен е важно да видя и да опитам въпросното изделие. пак покрай работата съм снимала и виждала хора, при които резултатите са направо невероятни! но мен ме остави – много лекари са се спрели на нашия продукт и го използват съвсем успешно в практиката си за лечение на какво ли не. а все пак, един медик не би се спрял на нещо, което не е истинско и не работи, нали?! и сега си представи нятккаква смръдла, която седнала да ми извежда някакви фундаментални казуси за телевизиите и телемаркетинга!!! побеснях!!! после, обаче, се сетих, че въпросната девойка е напълно възможно да не е чукана наскоро, та заради това да е така нервничка. и шегата не свършва до тук – кифлата даже ме запита троснато как е възможно толкова дълго време да си излъчваме предаването и да поддържаме офиса си! повярвай, малко ми оставаше да й отговоря, че продаваемостта ни е до такава степен развита, че освен да си поддържам офиса, мога дори да си позволя да  я черпя едно жиголо въпросната кифла, а ако иска по-траен ефект на въздействие, мога да й препоръчам да си хареса каквото иска от продукцията на едни дурги, по-специфични телемаркегингови предавания, които се излъчват след дванайсет през нощта, и които доставят продуктите си в дискретни опаковки, след което да ми се обади и ще й купя какъвато си иска играчка – я със зайче, я с пингвинче, я натъпкана с метални сачвми, за да може, милата, да се почесва когато и където я сърби, че явно хормоналния дисбаланс при някои хора им се отразява много сериозно на ментално равнище.

че съм ядосана – ядосана съм. но днешната ми среща за пореден път ме убеди в едно-единствено нещо – че телевизията в българия, независимо дали става въпрос за такава от национален ефир или кабелната има много, ама много хляб да яде, докато стигне някакво световно качество. самата аз съм телевизионер, и в практиката си реално съм се убедила, че телевизията в българия наистина е на изключително ниско ниво. не говоря за техника и ресурси – техниката обикновено е скапана, а персонала – малко. говоря за чисто програмни схеми – които са под всякаква критика. лично аз, като зрител, не мога да намеря формата, който ми харесва и бих желала да гледам в нито една телевизия – загледай се, и ще се убедиш, че това, което се върти по телевизиите, са основно сапунени опери, тъпи тъпи ток-шоута и блудкави риалити формати.. за новините няма какво да говоря – медиите така или иначе отдавна не са проводника на истинските новини, убедила съм се на практика, че блоговете и личните сайтове са много по-истински и обективния начин да се информираш за това, което те интересува. признавам си без бой – в продължение на 10 години бях журналист, но аз съм от идеалистите, които сляпо вярват в професията си и са прегърнали идеята, че трябва да се казва истината такава, каквато наистина е, без да се повлиават по никакъв начин от продецунти, реклами и пари. в крайна сметка, хората заслужават да знаят… но в чест на истината, отказах се от професията си и вече я упражнявам по друг начин в личните си медии, защото наистина се убедих на практика, че обективна медия в тая държава наистина няма. и това го заявявам съвсем отговорно, от позицията си на стрелян заек в тоя занаят, на репортер, който е получавал заплахи за лична саморазрправа и съд, защото не се поколебах никога да се заровя и в най-голезмите лайна, които ве възможно да съществутат, за да кажа истината, на човек, който е вложил в тая професия много нерви, четири диоптъра и силен стрес, който доведе до твърде неприятни за мен здравословни проблеми. и струваше ли си? за мен вече не.

та така. днешната ми среща беше неуспешна за мен – защото, видите ли вие, телевизията Х има претенции към продукта, който им продавам. аз наистина не мога да разбера за какъв рейтинг гтоворим,п ри положение, че хвърлих поглед на програмната им сф(хемва, и, ей богу, не видях нищо по-различно от няколко тъпи филма, които дори и от интернет не бих свалила, купища латино-кино и няколко живи предавания, на които тематиката им е такава, че, имайки предвид, че говорим все пак за телевизия и някаква обективност, бих предпочела да гледам я нова, я бнт, я битиви – там поне наистина правят някаква публицистика в това отношение, вместо художествената самодейност, която обикновено цари на кабелно ниво. явно е, че хората искат повече пари, но са избрали тъпия начин да го поискат. мен това не ми пречи – продажбите ми така или иначе вървят, а и искрено се радвам, когато успеем да помогнем на някой човек.

а това е в пъти по-важно от нарцистичното удоволствие да се зяпаш по телевизията и да се фукаш на майка си на село, че въпреки, че си самотна, стара и вече безинтересна въпреки модерните си дрешки и намахано поведени, все пак си се изкачила до някакъв смешен пост, който е малко повече от секретарката на шефа ти.

а пък аз – аз винаги ще си остана творец.