• софия, по време на час-пик, вали та се къса,

а да си облечен/а в бяло по време на дъждовалеж в този град, докато се опитваш да лавираш с грацията на балеринка между огромните столични  локви, си е проява на направо истеричен оптимизъм! е, в офиса вече, леко влажна, леко украсена с леопардови шарки, но, такъв е живота, деца…

  • досега се разправях с разни фирмени щуротии 

провали ми се една сделка, заради която много ме е яд. и как да не – договора е прочетен и от двете страни, одобрено е всичко, подготвили сме дори филмите за излъчване и е въпрос само на два подписа и два печата… когато вчера вечерта ми звъни някаква хлапачка и ми казва, че времето, което сме били поискали, е много неизгодно за телевизията Х, та ми предлагат или 8 сутринта, или 4 следобяд, или, забележи, 1 през нощта. много се вбесих, четно да си призная! не може един месец да съм препускала като чукан кон, за да уреждам срещи, да съм лавирала като същински еквилибрист по хлабаво опънато въже между свободното си време и личен живот, за да организирам сключването на тая сделка, и когато аха-аха вече да потрия ръце в доволство… така зверски ме резват, че няма накъде! отгоре на всичко, ми се и обидиха, когато казах, че тези условия в договора не ме устройват, и предпочитам да не го сключвам – сори, но съм преговаряла да дам точно тези пари за точно това праймтаймово време и не желая да направя компромис с това, че някой си, видите ли, не е наясно с това как и къде се продава рекламното време на собствената му телевизия. няма начин, просто! тази ситуация мога да я сравня само и единствено с постъпката на особено нахална проститутка, с която си се разбрал за 200 долара за пълна програма, но когато я водиш в стаята си, се оказва, че ще платиш 200 $ само за свирка. сори, майкъл, аз не съм по курвенските номера, и мразя да ми се въртят такива и на мен.

  • можеш да срещнеш невероятни типажи в градския трансторт

опитай се да прекараш цял един ден, возейки се само по една линия, и ще видиш всички пердставителни извадки на съсловието българско… младежта отива на училище. закъсняла или избягала от първия час, високоговоряща, и нагла – но не с онази пубертетска, бунтовническа наглост, присъща на тийн, който го тресат хормоните, и каквато наглост и аз съм отглеждала у себе си, когато бях на 17, а с онази вече грозно-зряла отраканост, присъща на врели и кипели във всички възможни житейски ситуации младежи, вече надраснали крехките си, детски тела. русо момиченце, може би осми клас, което говори високо по мобилния си телефон `прада`, обяснявайки в слушалката как `ще дойде на купона с колата на донев, а и със самия него, и представи си как ще реагира баба ми, когато разбере, че е на 22, обаче на мене не ми пука, писна ми от дъртите`, глас, с дрезгавата чувственост на вече закоравяла мръсница, дори и само на 15-16, и глас висок, сякаш предизвиква останалите пътници да кажат нещо, да се възмутят, а тя да отвърне нахакано, само за да се покаже пред дребничкото момченце от компанията, което я гледа влюбено, и скромното момиченце до нея колко е отракана и оборотна, разбираш ли. жалко е. и тъжно. на 17 ние си играехме все още с кукли барби… къмто централна баня се качва сюрия пенсионери, помъкнали торбички с пълни бутилки вода, хем тъжни, хем озлобени хорица – тъжни, защото няма кой да им помогне да си донесат вода в този дъжд и студ, защото сина и дъщерята я са на работа, я хич не ги е еня какво се случва с пенсиониравните им родители – и защо да им пука, нали вече са прехвърлили апартамента и колата на тяхно име, пък какво от това, че възрастния човек има нужда от малко внимание и понякога, в плах опит да предизвика съчувствие, леко спекулира с високото си кръвно, а озлобени, защото, милите, осъзнават, че живота им вече е минал, и може би е минал напразно, защото нито имат сигурни старини, нито стабилна опора, за която да се хванат. тъжно, и жалко… сблъсък между поколенията – старица иска да й отстъпят място да седне, а гореспоменатото русо девойче, отракано не за възрастта си отговаря със злобна радост, пред погледа на гъзара от съседната седалка, който, изтънчен в черния си балтон, куфарче и блу-тут слушалка в ухото се прави на много замислен и съсредоточен, а всъщност дълбоко болезнено осъзнава фактът колко не е на мястото си в градския транспорт с  юпи-аутфита си, озлобен и мокър от дъжда, предъвкващ фактът, че, ей, богу, скъсва си задника от работа, докато онова нагло копеле шефа му тези дни си купи нов джип и последната моторола-рейзър, а пък нашия човек има да работи поне още 15 години, докаго достигне някакъв прилежащ на лъжливия му външен вид лайфстайл. сиви хорица, замислени, сгушени в яките на палтата си, смачкани от студа и ежедневието… усилвам mp3-ката и слизам.

  • чудно е как рекламите по телевизията, вместо да са адекватни на първоначалното си маркетингово значение, могат невероятно много да дразнят.

факт, рекламата, така или иначе, е една откровена лъжа и илюзия, чиято цел е да те накара да се заинтересуваш/купиш дадения продукт. на мен, обаче, като парче колега, който се занимава с точно такива неща, нещо напоследък не ми харесва имагиннерното звучене на рекламите, и по-скоро – плоското и нереално изпипване на героите в рекламите. окей, мария, която ти продава прах бонукс си е ясна – тя си е такава, жена-домакиня, свикнала да командери всички около себе си, вряла и кипяла жена, на която не можеш да й противоречиш, става ли въпрос за домакински истории, защото като нищо ще те сдъвче и изплюе, ако, не дай си боже, вземеш да й тръгнеш напреки. мария остава – харесваме я. обаче, представи си сега, реклама за салатки и лозови сармички, в които всички опитващи ястието възкликват `м-м-м, домашно е, нали?`, а пък домакинята гледа изпод вежди и се прави на чук – не бе, не е домашно, от магазина е, обаче след като си толкова тъпо парче да вярваш, че е домашно, яж и да ти е сладко, дето се вика, пък азд натрупах няколко червени точки в своя полза. и какво излиза?! че на днешната млада домакиня ръцете й са толкова дълбоко в задника, че не може да спретне една руска салата, видиш ли, а лъже и маже пред семейството си каква кулинарка е, ама сготвила от супер-маркета, нали. (имах една колежка навремето, която казваше `а, сготвих им на моите много вкусно – от `руския клуб`. балама жена, ще знаете…)  та на въпроса. ми тъпо е – някак си, не ме убеждава тая реклама – най-малкото, защото ако сервирам подобно нещо на своите гости ще си разваля имиджа на перфектната домакиня, която, отгоре на това, готви и вкусно. въпрос на чест, дет се вика – не мога да си плюя на реномето с купени манджи.

още по-нечовешки ме дразни друга една кулирарно-семейна реклама – на някаква кайма. главните действащи лица в сценката са свекърва, бременна видимо в седмия месец снаха и синът-съпруг. свекървата, с изключително злобния външен вид на даскалица по химия показва списание на снахата, с репликата: `тук пише, че снахите лъжат свекървите си, ти мен лъжеш ли ме?`, снахата отговаря не, естествено, и от там нататък разговора така се завърта, щото, видиш ли, става ясно, че всъщност, кифтетата, дето сна`ата приготвила, не са по рецептата на свеки, а с купена кайма, нали, но пък снахата скрива пакетчето доволно зад себе си и невинно мига на парцали пред автоританрната си свекърва, ни лук яла, ни лук мирисала, а път тъпия син се протяга предоволно и заявава, че като кифтетата на мама, едва ли не, няма други на света.

ей богу, мерна ли я тази реклама ми идва да замерям кинескопа с дистанционни, чаши, джапанки и каквито предмети има в близък обсег на ръката ми! защото, според въпросното чудо се налагат няколко извода, които на мен никак не са ми по вкуса, а именно, че:

  • а) женските списания са някакъв изключителен коректив за изграждане на човешки отношения,
  • б) че съвременната млада българска жена трябва да е в категорията боса, бременна и вързана за кухнята,
  • в) че съвременният млад български мъж е мамино синче, което, дори и женено и с дете на път, все пак, продължава да предпочита гозбите на мама и не отебава да вземе страната на жена си,
  • г) че свекървите (родителите принципно) могат и задължително трябва да се набъркват в живота на порасналите си деца, давайки им наклон на… въртене на земята. 

тази реклама ме дразни зверски много, защото по никакъв начин не мога да се асоциирам с някой от героите в нея, но пък, за сметка на това, се предполага че трябва. някак си – не мога да си представя, че в моето семейство някой ще оспорва авторитета ми на жена и домакиня, а за да постигна това, което в крайна сметка искам, ще се налага да лъжа – сори, не сме такива хора, и нито майка ми, нито свекърва ми биха си позволили да направят подобно нещо. не казвам, че не трябва да уважаваш родителите си, но, пича от рекламата съвсем окткровено заслужава да му се сложи малко рициново масълце в кифтетата.

и като сме на рекламна вълна – мислиш ли, че е адекватно точно когато си в апогея на месечния си цикъл да ти избива настноение за танци с непознат и чаровен уличен музикант? сестро, живей в реалността – месечния цикъл обикновено е период на неприятни усещания и дискомфорт, айде следващия път, когато се опитваш да ми продадеш дамски превръзки, да ме зарибиш с нещо по-близко до действителността от лекомислена фръцла, която денси по бели дънки в центъра на париж?! че, иначе не важиш… и, да. харесват ми рекламните стратегии на кока-кола. обаче, спрайт да го има да взема – окей, съгласна, `най-добрия ти приятел има да ти каже нещо` бива, също `ти харесваш чуждото нещастие` – пак може да се преглътне. обаче, за да изкажеш удоволствието си от дадената напитка, трябва да се оригнеш?!? нали се сещаш, че тази реклама ще се гледа и от деца, а? а следващия път, за да му убедиш колко е готино да се пие спрайт, какво ще направиш – ще се изсереш ли, или какво?!

виж, рекламите на минерална вода `банкя` адски ме кефят. не насочват по никакъв конкретен начин вниманието към дадения продукт, сюжетите са адски динамични и фентъзи изпипани до степен, че просто самата мини историйка ти става безумно интересна, а когато в края на филмчето ти пльоснат и името на продукта, няма начин следващия път, когато ходиш в супермаркета до вас да си пазаруваш нещо, да не потърсиш с поглед минералните води на банкя. и не, не за да купиш – просто да потърсиш и да видиш как, аджеба, изглежда `тая вода с готината реклама`.

туй то.