гадни понеделнишки работи, не чети

забелязалва съм, че има някаква своеобразна цикличност в понеделниците – някои са страхотно готини и положителни дни, в които нещата просто се случват on the fly, работата върви и пее, няма никакви грижи и всичко е на една боя разстояние от самото пет-звездно съвършенство.

но има и такива, в които просто ми се иска да не съм станавала от леглото сутринта, а да се залупя с възглавницата и да се направя че ме няма. като днешния такъв, примерно.

серията ми започна от сутринта, когато трябваше да нося едни материали за превод и субтитиране в така любимото ми студио `доли`. тия са си навили много здраво на масрафа, честно – идват и си отиват когато си искат на работа, а понеже са и монополисти, в общи линии си правят каквото си искат. егати тиквениците, честно. сигурна съм, че мателриала ще ми се мотка минимум две седмици, и освен това съм убедена, че пак ще има грешки в субтитирането, но тогава вече ще псувам много здраво. а и ще бия.

красотата продължава в офиса, където пак ми се сервира същия номер с върната пратка отпреди две седмици – пича ми излиза с пинизите, че, видиш ли, сме се били договаряли за друга цена. биде ми пре-предадено, че въпросния юнак е говорил лично с мен – нещо, което аз си спомням прекрасно, но помня също така добре каква точно цена съм обявила. писнаха ми тези хора, заклевам се! това е най-тъпия и кокошкарски номер – като не желаеш нещо, обади се и го откажи навреме, вместо да мзинавам през егати и сложната процедура само защкото ти си тъп като гъза на камилата и не можеш да си управляваш финансите! и като стана въпрос за гъз – дано да хване хемороиди тоя кретенин, заради който сега ще  изпиша три тонера мастило!!! смотаняк!

също, офисната ми любов, любимата ми келешка продължава да прави простотии след простотии. не знам вече как да говоря с тази жена, честно. обяснявам нещо по двайсет и осем пъти, тя ме гледа и ми вика `да-да, добре`, и в следващия момент – прави коренно обратното на това, което съм обяснила като на същински идиот! вече наистина излизам сериозно извън нервите си, честно! това, което я спасява да не й скоча ама много зверски и да я навра там, дето и джиесемите нямат обхват, е простичкия факт че е на възрастта на майка ми и ми е неудобно, но иначе, ако беше поне малко по-млад човек и правеше същите простотии -ами, нямаше да й се размине! фактът, наистина, че е човек на възраст не я извинява по никакъв начин – сори, като си се хванал на едно хоро, ще го играеш така, както и всички останали, ако искаш да работиш – в противен случай, ранното пенсиониране също е опция! ми ебаси! внервена съм по повод кастинга, който сме организирали – идеята е да се подберат определен типаж хора, след което да се привикат за интервю и тогава да се прецени дали стават за целите на филма или не. ама не – онова тъпото веднага им определило ангажименти – смнимате еди кога си! чакай малко бе, сестро, това нещо ти ли го решаваш, че не ми е много ясно??? много съм вбесена, наистина, и вече се чудя как да разговарям с тази жена, наистина. има нещо много дефектно някъде, но незная къде, а още по-тъпото е, че незная докога ще ми издържат нервичките, наистина, и ще стане мътна и кървава. а и се нервирам на тоя хлапак шефа ми – ако си решил да управляваш фирма от чужбина, окей, но айде, ако обичаш, при това положение да си вдигаш телефона и да отговаряш на и-мейлите, които ти пиша, защото ти си във възрастовата ми група, горе-долу, и нищо не ме спира да те наритам някой ден в далака, ако много ме изнервиш. (образно казано).

ден – красота. 

забелязала съм, между другото, че като тръгне да наближава края на годината, аз застгавам на носки, защото именно около коледни и новогодишни празничи, понякога и по-рано, започват да ме връхлитат неприятности и мизерии, които много яко ми пийват нернвата система. преди три години, баш по това време, баща ми беше много болен и четири месеца лежа на командно дишане в исул. ей богу, как оцелях тогава просто не зная – може би се стегнах в кръста, защото трябваше да играя ролят на стабилния стожер със здрави като корабни въжета нерви, които да подсигурава рамо за утеха на близките. като се сетя за тези дни направо настръхвам, и никога няма да забравя коледата, която прекарахме – мама при нас двамата, мъчейки се да сдържа сълзите си от тревога по баща ми… ебати, защо трябва, наистина, точно по коледа да се случват гадостии? тогава поне се оправиха нещата, но докато се оправят – ей богу, не искам да минаваме втори път през такъв ад.

remember, remember the 20-th december е черния слоган, под който минаха коледните ми и новогодишни празници на следващата година. този ден беше най-най-черния в живота ми – малко преди коледните празници на самата мен ми се наложи да се сгромолясам от върха на щастието, където се намирах, и със счупени криле да се отправя към касапницата на една болница… ах, мамка му, имам се за силен човек, но тогава – просто не желаех да се събудя от упойката. но – и това мина. и за мое щастие – цяла съм. никога не кървя дълго – и в преносния, и в прекия смисъл на понятието. разбира се, нещата си имаха последствия и няколко месеца по-късно разбрах, че дедо боже е сварил кръвта ми малко по-различна, та заради това не мога да спя понякога, имам ужасяващо изострен слух, не понасям добре смяната на сезоните и понякога не мога да овладея хиперактивността си, но пък – така са ангелите.  дори и със счупено крило – продължават да се борят за това, което обичат. или по-правилната алегория е gill от `finding nemo`, който дори и със скъсана перка, пак не би се поколебал да избяга. майната му.

за да достигнем до днес, средата на октомври, когато есента е тук, с намек за осезателно приближаваща зима, и в която съм на нокти… линейка, спряла пред дома ми, за обичан от мен човек… на тръни. не смея да говоря.

не зная защо се получават така нещата именно през този период от годината. май и азд ще трябва да си препрочета `една нощ през самотния октомври`, и да уговоря с личните си затварачи стратегия за битка. (огромна бяла мечка-върколак, в който съм влюбена, самата аз и мини-пинчер ще да сме армията, която ще нарита задника на силите на злото…