запецнала съм много здраво, наистина. исках да пиша статия по повод циганските бунтове, обаче просто не мога да изразя максимано пълно това, което ме вълнува и искам да кажа. блокада, пълна – стигам донякъде, и след това – спеч. като че ли съм на някакво шибано състезание. допълнително ме сдухва и това, че все още не е готов монитора на компютъра ми, а само на моята си машина се чувствам най-комфортно. същото беше и с рисуването – не можех да започна да правя каквото и да е, освен ако молива ми не е подострен по специален начин… смахната работа, а?

утре ми предстои поредният контролен преглед, и вече започва да ми писва и да се отчайвам леко, защото започва да ме гони тъпото усещане, че с господа лекарите си говориме сладки приказки всеки път, докато си се радваме,че се виждаме, но на практика, аз все още не усещам някакъв реален ефект от шибаните хапчета, които ми изписват с шепи. отвратително е, наистина, и вече наистина не издържам – винаги съм била като змия, каквото и да ми е имало, съм се възстановявала страшно бързо, а сега, вече втори месец влача някаква терапия… и не се чувствам така, както се предполага, че трябва да подейства. шибаното ми гърло не е добре. кофти ми е, просто. не ми се иска да си мисля, че просто някой си си прави експерименти върху мен, никой не ми казва защо тази патология протича по този начин точно, как, защо, какво да правя, какъв режим да спазвам… не, просто ми пишат рецептичката за поредното чудо в медицината, от което трябва да се почувствам така, сякаш вземам хладен душ в горещ ден, и ми казват да се успокоя, защото и стреса допълнително влиае. ше ви е*а мамицата мръсна на всичките вас, копелета тъпи, просто ми кажете какво и как да правя, вместо да ме тъпчете с хапчета!!! та сега ми предстои поредната среща с една хубавица, която уж много точна и толерантна с мен, но пък, ей така, случайно разбирам, че не ми е пуснала всичките изследвания, които трябва. абе… наистина искам да скачам върху нечии бъбреци! и започвам да усещам как яростта започва да клокочи в гърлото ми, а просто няма върху кой да я излея, просто защото не зная кой точно нещастен скапаняк изпусна точния момент, в който нещата все още са били по-лесно поправими.

иначе, сега почнах да пия л-карнитин, и по време на тренировка се потя като животно (което, сравнено с предишното положение, си е направо манна небесна). дали защото вече нетърпимо искам да получа някакъв резултат на многомесечните си усилия и ми писна от провали, дали заради нещо друго, но наистина се старая. само докато тренирам се чувствам добре. половин час като сляза от степера, и пак съм дроб сърма. да, на своя глава го започнах, наистина, но ако не ми помогне, поне няма да ми навреди, но определено ми писна само да ме залъгват и да ми веят някакви шибани блесни пред носа. също както онзи педераст коларов от ма, който просто ме набута с изследвания, които не са ми трябвали. нещастник. как може да има такива хора, мамка му!? та за тренировките ми беше мисълта. да, изморявам се, да, пия аминокиселини, да, може и да не е най-желателното нещо за момента, но в името на всичко ненормално на този свят, поне знам, че нещо съм започнала, че съм хванала някакъв бегъл дори контрол, нещо, което зависи от мен, защото наистина ми писна да ми замазват очите като на тригодишно дете! писна ми бе, писна ми! така или иначе, продължавам с л-карнитина, поне докато си изпия опаковката. дето се вика, само това не опитах, нали? но не ми пука вече, нямам повече сълзи, които да проливам. амо едно не мога да разбера – що са изродено божество трябва да си, че да надариш курвата, която се чука безразборно с кой ли не, пие, пуши, смърка и е нечистоплътна и в мозъка чак с перфектно здраве, а да преебеш животеца на човек, който се е грижел за себе си?

писна ми просто, наистина ми писна. и наистина не зная доколко ще ми издържат нервичките, преди да избухна с много яростна сила, и не пребия било някой, които е изпуснал нещата, било поредния лигльо/лигла, който седне да ми се затръшка, че е станал с гъза нагоре!!!