едва ли скоро ще ъпдейтваме www.coolthngs-bg.com, известен още и като THE МЕДИЯTА на ALLANON & Niili – сървърния ни компютър тотално се омаза, и очевидно, нещата ще се оправят като се приберем от отпуските, но това не означава, че не можеш да надничаш и да си припомняш отвреме-навреме какво сме писали!    също, и тук няма да се обаждам едно известно време – най-малкото заради това, че се трепя като грешен дявол с клавиатурата на мъж ми, но и защото твърдо решихме да не вземаме шляп-топа с нас на почивката -айде де, на почивка като на почивка, така че не се чуди, ако не си вдигам и телефона – най-пробъбли съм го отсвирила на дъното на сака и съм отпрашла да карам маунтън байк, да яздя, да плувам или да правя друго приятно нещо, което се предполага, че човек трябва да прави когато е на почивка, още повече, че там, където отиваме, точно по времето, по което ще бъдем, ще се вихри и джаз-фест със страшна сила и нечовешка мощ, така че определено няма да ми е до телефонни разговори  

иначе, днешния ден беше приятно-успешен – успяхме да свършим голяма част от нещата в to do списъка ни, и то – с истинско удоволствие. открихме ново за нас, но много готино заведение – мистър пица, някъде в лозенец, почти до кошарите. готино местенце, с минималистичен дизайн и готини тераси, усмихнат и готин персонал – е, не мога да правя обобщения на всички, но поне девойката, обслужваща нашата маса, беше много готина – милото дете по едно време ни каза „ох, вие сте толкова готини, останалите са някакви такива мрачни, нервни…“ (пет пъти думата „готино“ и производни в рамките на две изречения – смятай колко съм се накефила) сладурка. кухната във въпросното място също е много готина (6-ти път) – мога с ръка на сърцето да кажа, че правят най-готините (7-ми път) пилешки хапки в бекон, които някога съм опитвала, другите глезотиики също си ги бива, а цените са повече от сносни – двама ящни  души, каквито сме ние с моя beloved похапнахме лек, но засищащ обяд някъде за няма и 20 кинта. заведението си заслужава петте звездички от мен, и казано честно, днешното ни посещение няма да е единственото такова, въпреки, че е малко на майната си от вкъщи, но пък, и в това си има доза чар.

иначе, днес не получих точно отговорите, които очаквах, на много интересуващи ме въпроси, но положението става и така. приемам го, защото е в пъти по-добре от нищо, и направо отлично в сравнение със същото положение от преди месец. няма начин. продължавам нататък, каквото ще да става. тъпото е, че имам проблем с цигарите – ще трябва да ги спра, наистина, но днес, заради лекото нервно разстройство пуших малко повече, отколкото трябва, което е ама много тъпо от моя страна, но… и с това ще се справя в подходящия момент. но пък си оправих настроението, защото купихме на мама много готино телефонче… обичам да радвам хората, които обичам, и двамата обичаме това…  след което се оптравихме към ОЧЗ, откъдето се сдобихме с много секси фанелки с едно много специално животно   , а 50% от нашето семейство се обзаведе и с много секси бижута, които мен лично искрено ме радват. мъничките неща от живота, ma mate, са най-най-важното нещо, което не бива да се забравя по никакъв повод, защото, в крайна сметка, живеем точно за тези мънички парченца чиста, осъзната радост, когато ние, близките ни или всички заедно се чувстваме просто… щастливи. щастие… това така прекрасно, нежно и неуловимо нещо, към което всички така яростно са се юрнали и понякога просто забравят да погледнат под носа си. и аз правя тази грешка доста често, и съм изключително благодарна на обстоятелствата, когато ми припомнят този факт.

бай дъ уей, мисля, че това е японската канджа за щастие, но дори и да не е, считай, че те поздравявам с нея, защото е нещо горе долу същото в най-общи линии