back in the gym « организираният хаос

въпреки, че се опитвах да остана вярна на гребния тренажор, ето по този хубавец съм се заплеснала от повече от три месеца.

сега, обаче, възнамерявам да изконсумирам възможно най-бързо любовта си, защото… ами, определено ми писна да се чувствам така, сякаш си правят експерименти върху мен, също, писна ми и да чувам противоречиви докторски мнения, всяко от които казано с такава категорична неоспоримост че то е най-вярното, че аз се чувствам като някакво клето туземче, което чака панацея от големия бял шаман. единия комплект лекари ми казват, че, не, сега не трябва да тренирам, даже е забранено. другия комплект би обясняват, че всъщност, за да вляза окончателно във форма, е повече от задължително да тренирам.

решила съм, че вече ще взема нещата в свои ръце. може и да се изсилвам малко, но не мога да търпя повече така – в секундата, в която нещо се оправи, и аха-аха да си поема дъх с облекчение – установявам, че друго не е наред. айде стига толкова, а? поне по отношение на това, което по някакъв начин зависи от мен, мисля да направя нещо по въпроса.

решила съм да си подновя тренировките, този път – така, както смятам, че ще ми се отразят най-добре на мен. комбинирана кардио и силова тренировка. степер и гребен тренажор. аз съм висока 170 и тежа 65 килограма. според всякаквите му там таблици и изчисления, излизам от нормата със съвсем малко, пък и съм от тоя тип девойки, на които повече им отива някое и друго кило в повечко. само че, никога суетата не е била водещия фактор за мен, а здравето ми и собствения ми комфорт. някак си, не се чувствам окей с няколкото си излишни килограма в повече. така че – тренировки му е мамата, пък господа лекарите могат да си вземат противоречивите мнения под мишничка и да ходят вкупом на майната си. същото могат да направят и доброжелателите, които напълно компетентно, и без да разбират нищичко ми набиват рогата какво и как трябва да правя за да сваля петте си излишни кила. в крайна сметка, познавам собственото си тяло и мускулатура достатъчно добре, за да знам какво трябва да направя, като, разбира се, ще продължавам да си спазвам режима, който спазвам и досега. преди време се бях засилила да пия л-карнитин, но не започнах, защото се наложи да пия други боклуци (баси, за 6 месеца ако не съм изпила половин кило хапчета, пък на!) сега, обаче, възнамерявам да направя нещата точно така, както трябва да бъдат направени – ще натисна мадам джи-пи то ми да ми назначи изследване на липиди, за да съм наясно дали въобще трябва да пия л-карнитин, и ако да – в каква доза. освен това, вече съм наясно с програмата, по която ще тренирам –

понеделник-неделя – кардио (степер, ниска степен), 15 минути, постепенно увеличаване на тренировката до 30 минути. преди и след тренировката – разтягане по 5 минути.
три пъти в седмицата – и силова тренировка – (гребен тренажор, ниска степен), 5-7 минути, с постепенно увеличаване до 15 минути. (пък, самата тренировка ще си покаже кога е най-подходящото време за силовата тренировка – дали ще е през ден или схемата ще е през ден, през два – ще видим.)

л-карнитина се пие в дните, в които тренирам, половин час преди тренировка, за да може да се разтвори и да достигне до мазнинните депа, които трябва да транспортира навън и да трансформира в полезна енергия. ако си спазвам програмата такава, каквато съм си я начертала (а тя е оптималната за мен), това означава, че ще пия л-карнитин 7/7. това, обаче, е аминокиселина, която няма да се `бие` с останалите неща, които пия. няма да си навредя по никакъв начин, стига, разбира се, да тренирам и да се движа интензивно (което и възнамерявам да напавя). но, все пак, няма да го пия на своя глава, а контролирано и консултирано с лекаря ми. имаме една позната, която е направо маниачка на тема отслабване. тази кукувица е висока колкото мен, но тежи сигурно 48 килограма, пуши като луда, пие хапчета за отслабване, блъска се с л-карнитин и тренира по няколко часа на ден дневно. и е слаба като чироз!!! как не е припаднала от дехидратация още не ми е ясно, но… аз нямам намерение да стигам до крайности. просто, съвсем приятелски ще подритна метаболизма си, колкото да му дам начален тласък, след което просто правя това, което се изисква за здравето ми.

пък и съм си подготвила и доста готин саундтрак, по който да се случва музиката!

колкото до степера… малко за нероден петко става въпрос тука, защото все още не съм го взела. обаче, обичам конкретните неща – обадих се в магазина, (не оня, от който си взехме тренажора) попитах момчетата имат ли го в наличност, те ми казаха, че ще ми се обадят допълнително, за да ми кажат кога и как ще е удобно, и, вярно, обадиха се и… в най-скоро време, възнамерявам да си го взема у дома.

въобще… от тук нататък, съм решила, че нещата трябва да стават поетапно и постепенно, повече вслушвайки се в това, което собствената ми интуиция и усет ми нашепва, а не това, което околния свят възнамерява да ми вменява. здраве и живот, да се върнем от отпуската, ще обърна внимание и на разни стоматологични съмнения, които ме ядосват, пък… бавно и полека ще се случват нещата, явно.

EDIT няколко часа по-късно

взех степера от магазина, момчетата бяха изключително любезни, а аз нямах търпение да се прибера вкъщи и да го пробвам, и това, което мога да кажа след първите 15 минути тренировка е… WOW!!! супер приятна, и доста натоварваща тренировка (въпреки, че не избрах най-подходящия момент за започване, ама, уатевър)! подозирам, че утре ще имам доста яка мускулна треска на краченцата, но пък, усещането да се облееш в здрава пот, докато буквално чувстваш циркулацията на кръвта си… честно, бях позабравила какво е, наистина.