обичам майка си наистина много, но не мога да скрия, че това е човекът, който само за 5 минути е способен да ме накара да възвра, да изляза от кожата си и да започна да крещя неконтролируемо!
сутринта ми поиска всички изследвания, за да ги била видела някаква нейна позната, която по татово време работела н`ам си къде като медицинска сестра, та да й била обясняла на майка ми някакви неща, за да е наясно тя сама за себе си с нещата.
много откачам, когато някой започне твърде много да се набърква в личния ми живот, та дори това да е собствената ми майка. в края на краищата, това, което се случва, се случва на мен и аз трябва да живея с него, така че човека, който трябва да е наясно, съм аз, а не тя. мразя да ставам тема на разговор за когото и да било! но не, майка ми иска да знае как стоят нещата, ей така, заради самата нея да са й обяснени. ами… какво да кажа, освен сори. в крайна сметка, някои неща си засягат само и единствено мен… ядосах се, разкрещях се, а мразя така.
но, в края на краищата, станалото-станало, нещата вече са счупени и изпуснати назад във времето – дали защото в продължение на години аз се тръшках с някакви проблеми, и никой не ме вземаше насериозно, а ми реагираха така, сякаш се глезя, дали защото тази тъпа овца, при която нашите ме заведоха не ме лекува навреме, та сега всичко започва наново – нямам представа. но се опитах това да й кажа на майка ми – че станалото станало, че не може да върне нещата сега назад, ако ще не при личната медицинска сестра на тодор живков, при президента да отиде, нещата стоят по този начин, всичко това е на мой гръб и аз ще трябва да се справям с тая история, аз да се лекувам, намерила съм лекаря, на който вярвам, намерила съм и лекаря, при който да отида за второ мнение, така че това – вече- си ме засяга само и единствено мен, и точка по въпроса. и в крайна сметка, късно е, либе, за китка – след като когато е трябвало не се е обърнало внимание на нещата, сега с някакви такива действия е малко смешно да се опитваш да върнеш времето назад, защото няма да ме накараш по никакъв начин да се почувствам по-добре, нито ще се върнат нещата в изходна позиция. най-многото, което може да се случи, е тая овца, при която майка ми е решила да се консултира, е да й напълни главата с поредната доза трагични глупости, майка ми да ги приеме нещата за чиста монета, да се притесни, да вдигне кръвно, след което да ме натоварва и мен с поредното лекарско мнение, което допълнително ще ми обърка главата. но, така стоят нещата – майка ми е човекът, който е наясно с болестите ни по добре от самите нас, и когато на някого от нас му се случи да отиде на лекар, в това число и 40 годишния ми брат – тя е човекът, който описва симптомите и задава въросите, и няма шест пет, защото тя е по-наясно с това как се чувстваме и какво ни боли от всички нас!
аз, обаче, деликатно я отклоних от тази практика вече, защото просто се видя как методиката на тяхната уж проверена и предоверена лекарка ми се отрази, и сега майка ми ми се обижда, че съм й забранила дори да помисли да дойде с мен на преглед или нещо подобно. трудно ми е, наистина, да разбера този яростен стремеж да контролираш и най-дребния аспект от живота на семейството си, и по-специално – на децата си, въпреки, че отдавна не са деца и са със собствени семейства и деца, което, в крайна сметка, предполага, че могат и сами да си бършат дупетата и да си връзват обувките. твърде тъпо се чувствам, за да се хвърлям в разсъждения и по тая тема, наистина…
И МИ ПИСНА ПОД ПЪТ И НАД ПЪТ ДА МЕ ПИТАТ КОГА ЩЕ ЗАБРЕМЕНЯВАМ! ТОВА СИ Е НАША РАБОТА – НА МЕН И МЪЖА МИ!!! ГЛЕДАЙТЕ СИ ВАШИЯ ЖИВОТ, И НИ ОСТАВЕТЕ НИЕ ДА ГЛЕДАМЕ НАШИЯ, защото възнамерявам да изживея собствения си такъв живот базирайки се на собствените си правила, желания и планове, а не на тези на някого другиго! но наистина, този въпрос безкрайно много ме дразни. какво, по дяволите, ги интересува някакви хора кога ще имам дете? това знание с какво ще ги обогати – по-добри ли ще ги направи, по богати ли, ще ги накара ли дас е чувстват по добре по някакъв начин или какво?! абе, мама му мръсна, толкова ли е трудно хората да си живеят техните си животи и да оставят други някакви хора да си живеят техните???


























2 comments
Comments feed for this article
юли 9, 2007 at 10:52 am
Ивката
Хей, я горе главата!
И се усмихни! И да знаеш, че много трудно се чете този пост заради цвета на буквите, но може и това да ти е била целта
юли 9, 2007 at 11:00 am
niili
фъх, верно съм яхнала метлата. иначе, за буквичките са такива нарочно – дето се вика, `изплюла` съм си отровицата, но пък, така не я набивам в очите. откачено, нали?