брат ми ме ядоса! защото е голям лигльо на моменти и понякога наистина не се разбираме добре поради простата причина, че за дадени неща е невероятен егоист! едно от които е, че има навика да си присвоява разни мои неща – книги и дискове, да речем, след което, когато повдигна въпрос кога ще ми ги върне, вдига вик и вой, че това са лично негови неща, които той, забележи, си бил купувал! обикновено, тези скандали незнайно как се случват в присъствието на някои от нашите, за които, все пак, на кого принадлежи `денят на трифидите` или g`n`r golden hits не е въпрос от жизненоважно значение, затова и обикновено аз бивам упрекната от семейното тяло в дребнавост и нежелание да си шервам играчките с по-голямото си братче, докато той гадничко и ехидно ми се хили зад гърбовете им.

сега, не съм за 10-те лева, които ми струва шибаната книга или нещо подобно. но въпросът е принципен! защото не позволявам някой да ме манипулира и да се възползва от мен само заради – дори и заради това, че е член на семейството ми, а още повече – заради някакви твърде удобни за някои хора патриархални остатъци, според които сина е най-висшето блаженство, пък дъщерите не са чак толкова важни. мразя така, защото каквото и да ми се обясняват, но нещата не са равнопоставени – брат ми, като по-голям доста от мен, пък и мъж, е бил толериран доста по-дълго време от мен и разглезван доста по-яко от мен, и колкото и да ми е неприятно да го кажа, но заради това на моменти отношенията ни са доста спънати, от което страдаб аз, защото не желая да е така, но – факт. доста пъти съм била принудена да търпя изцепките на милото си братче в ситуации, в които той се излага, но път, критиките си ги отнасям аз, защото, видиш ли, като негова сестра трябвало било да предвидя как ще се случат някакви работи и да го предпазя! ами, съжалявам, но аз съм на мнение, че нещата трябва да са обратното – аз съм малката сестра, все пак!

незнам. болно ми е, а и дразнещо на моменти, защото все пак сме брат и сестра, и докато не се издъни за пореден път, е готинко с него. но винаги съм чувствала някакъв много неясен стремеж да се съревновава с мен този човек, да се налага. най-тъпия възможен пример – така се случва, че по линия на една от бившите работи имах възможност да си купя изгодно много готин телефон, което и направих. ами, няколко дни по-късно брат ми взе заем, за да си купи ебахти и телефонената резачка, само и само неговия телефон да е по-готин от моя. знам, тъпо е, дребнаво е, грозно е, но се дразня от такива неща, наистина…

уф, не ми се иска да си развалям и без друго нестабилното настроение с размисли за отношенията вкъщи… каквото е – това е, пък да се надяваме, че тоя тъпчо някой ден ще си счупи тъпометъра в главата и ще осъзнае, че всъщност, не му мисля лошото по никакъв начин…