• два дни нямахме интернет заради тези дръвници от `комсис`.

макар че, не може да им се отрече, бяха подбрали доста хитра стратегия за контакт с клиенти – на телефона на съпорта отговаряше едно от момчетата, което, милото, заеква лекичко. нали се сещаш сега, колкото и да си избеснял, някак си, сърце не ти дава да се разкрещиш на човек, който не може да те наджафка в отговор? да, ама аз много откачам, когато в продължение на два дни ми разтеглят локюми, че `до половин час ще имате връзка`. алергична съм към такива лафове от предишните ни доставчици, `софия он-лайн`, които много, ама много редовно ни сервираха дропове във връзката и тоталната липса на интернет. гадове проклети. да де, но зарали двудневната липса на нет, сериозно сме го закършили с ъпдейта на THE МЕДИЯТА, така че, подозирам, инфо-бюлетина за новото в сайта ще е сравнително беден. ебаси, мразя така!

установявам, че вин дизел, моля ти се, ми е симпатичен!

представяш ли си го?! не мисля, че е надарен с някакви кой знае какви блестящи актьорски способности, щото да изиграе хамлет с такъв патос, че да ме накара да си повтарям `the time is out of joint, o, cursed spite, that ever i was born to set it right!` поне 15-тина минути след филма, нито пък съм на мнение, че може, примерно, да се въпрлати в `гарвана` и да ме накара да плача. не, пича просто просто е  ужасно симпатичен по един сладък и непретенциозен начин, който те кара да харесваш героите му, докато раздават шамари наляво и надясно в името на правата кауза. в `умиротворителят` адски ме изкефи и искрено му се смях, `трите хикса` – също си беше фънкарийка – `the things, that i do for my country` е фразата, която се бори с ` застал не во время, товариш` от `блейд-1` в личния ми топ на фънки филмови реплики.  `хрониките на ридик` страшно ми хареса – някак си, преекспониран по някакъв твърде изискан начин беше този филм, с нещо едва доловимо-бутафорно, което само изостря възприятията ти, нещо твърде недоловимо, което е оставено на твоето въображение да го доизфантазира, и, незнам доколко следващата дума би могла да бъде приложена точно към екшън-фантастиката, но някак си, `хрониките на ридик` ми беше декадентски. разбира се, голяма роля за това изигра бат` вин дизел, който ми става все по-симпатичен – някак си, в мутренския му стайлинг има някакъв такъв много добродушен чар. и хубава усмивка! е, няма да заеме мястото в сърцето ми, което принадлежи на крисчън бейл форевър енд евър, но пък, си остава симпатяга.

• ако има нещо от женските труфила, което откровено да не мога да понасям, това е фон-дьо-тена

особено в жега, трийсет и кусур градуса на сянка, в която имаш чувството, че слънцето те удря като парен чук в главата, е адски досадно върху собственото си, лично лице да носиш три милиметрова маска, която пречи на кожата ти да диша, но пък, те прави красива пред камерата. защото днес, да, пак поработих с външните продузценти, с които за първи път снимахче точно преди месец. днес определено ми се затвърли приятното впечатление, което имах от тях – вярно, за един ден работа, в продължение на 6 часа под слънцето на всички ни се взе здравето, докато си свършим работата, но отснехме цяло предаване, след което – бам, хонорара, мерси-мерси, пито-платено. ама няма разтъкаване до офиса, ама няма 1001 врътки, ама няма глупости – ако нещо не е наясно, тези пичове, слава на съдбата, много добре знаят за какво се използва телефона. но пък, са чужденци – а хората на запад от белград, дет се вика, са много по-наясно от нас как се прави бизнес.

единственото кофти в днешния ден е, че изгорях на слънцето – и то по възможно най-левашкия начин – агро-загар, на потник. снимахме на открито, и за да се изравни светлината, ни осветяваха допълнително и с бленда (което представлява една огромна плоскост, покрита с фолио, която отразява слънчевата светлина.) усещането в горещ ден не е сред най-приятните – не стига, че жега, но и допълнително някой да ти прави слънчеви зайчета в очите с огледало метър на метър и педесет… никак не е приятно, да ти кажа. в резултат сега наистина съм доста шаренка – от врата до глезените съм ок (бях с дълга рокля), лицето ми е хванало доста приятен загар (от фондьотена има и предимства – най-малкото, по тъмния цвят пази да не изгориш като животно), но клетите ми ръце… но, рисковете на професията, както се казва  

• мойте уважения към уитни хюстън,

обаче аранжимента на това парче и изпълнението му ме карат да се кефя неистово, докато хвърлям гюбеци и кърша дупарата наляво-надясно. не обичам чалга – не и онази силиконова, мръснишка, евтина чалга, в която еднотипно сечени каки с големи силиконови цици пеят едно и също. харесвам, обаче, фолклора в автентичния му вариант. имаме един познат, казва се дон, възрастен американец нейде от масачузес, примерно, които си е купил къща тук в българия и е съсед на вилата на майка ми и баща ми. с него много сме си говорили за това какво харесва в българия – в края на краищата, преди беше по-логично българин да избяга в щатите, а обратното се считаше като виц. та, според дон, едно от най-хубавите ни неща е именно музиката ни – наричаше я wild. не бих могла да бъда по-съгласна. наистина има нещо много диво в музиката на балканите, нещо, което си е дълбоко в костния мозък на всеки един от нас, което ни кара да потропваме с крак всеки път, когато чуем хоро или ръченица – аз поне така се чувствам. колкото до парчето, което, надявам се, вече си чул – дано ти е харесало. обожавам горан брегович и усещането за някак си, дива свобода всеки път, когато го слушам. е, определено анаржимента на една от най-култовите любовни балади за времето си в горан- брегович-вариант е нещо, което си заслужава – мен лично, безумно ме кефи.

• за ужасно горещо време

най-готиното питие е следното: висока, конусовидна чаша се пълни на един пръст под ръбчето с натрошен лед и няколко резенчета лимон. след което внимателно се долива ледено студена, чиста чешмяна водица (ако ти се струва твърде симплисити, можеш да капнеш малко гренадин, колкото за боята, нали), след което боцваш една сламка и така.