когато съм ядосана, само заниманията с нещо любимо могат да ме върнат обратно в кондиция… горната картина е следствие от успокоителната терапия след адреналинов шок. или, образно казано, това е моя еквивалент на ритуалното въртене на хималайско колело и напяване на мантра `ом`. (трябва, обаче, да си ъпгрейдна четките, защото, забелязах, една част не се държат подобаващо, а не ми се правят мазаници). странно, но когато съм бясна се съсредоточавам най-добре и мога да свърша огромно количество работа с лека ръка… сега съм започнала превод за художника, рисувал кориците на цикъла `шанара` на тери брукс. става въпрос за кийт паркинсън, и едно от нещата, заради което фентъзи жанра в съвременното изкуство може искрено да страда и съжалява, е фактът, паркинсън почина от левкимия преди няколко години. за щастие, е оставил след себе си достатъчно илюстрации и платна, които дават възможността да се докосне човек до неговия гении. съвсем скоро – очаквай ревю по въпроса в Готини Неща.

иначе, това е госпожица маджи – разбира се, тя така или иначе е едно миниатюрно произведение на изкуството. може и да съм го споменавала вече, но за в случай, че не съм – ето тук  можеш да си организираш лична изложба.

този малък пъпеш го слагам заради личния си кеф и защото ме кара да се усмихвам.