в двора на къщата срещу нас (половината от улицата ни прилича като излязла от сценарии на братя мормареви с дворчетата му, градинките и липите пред входовете, които по това време на годината се скъсват да цъфтят. другата половина е застроена с малки, спретнати и гъзарски нови блокчета) та, в двора на къщата срещу нас живее един  помияр, с който споделяме дълбоки и искрени чувства на неописуема и всепроникваща омраза. всъщност, имам усещането, че това животно тъпо мрази всичко живо, което мине пред оградата му, защото така се кине да лае, че почвам да си мисля, че хората, които живеят в къщата му са сериозно глухи, но мен май мрази най-много, и най-силно някъде към 2 през ноща, когато сънувам най-сладките си сънища. точно тогава гадното копеленце ама като по часовник започва да лае и вие, с което дава тон на всички видове улични кучета из махалата, които подемат щафетата, събуждат ме, и става една… и няма повече заспиване, разбираш ли – точно в секундата, в която започвам леко да се унасям след шока от яростния лай и вой, лайното с лайно започва наново! откачам!!! обожавам животните, а кучетата най-много от всичко, но понякога ми се ще да изляза с въздушна пушка на балкона и да стрелям, ама много дълго време, разбираш ли, а след всяко събуждане през нощта ми се дощява да сляза и да наритам пухестия задник на гадта, която ме буди!

е, миналата нощ най-накрая ми писна, и докато се мъчех да се сетя как се правят водни бомби, с които да замерям съседни двор, та, в името на всичко ненормално на този свят, да взема да поспя нормално, се сетих, всъщност, че мръсния ми план, плод на коварна мисъл, де факто, може да бъде осъществен и с най-обикновена найлонова торбичка от десет стинки, с която си носиш сиренето и яйцата от мини-маркета зо вас. готово!!! дръзвам да отбележа, че с правилно насочена балистична траектория, около 2 литра вода, опаковани в найлонова торбичка не само нанасят сериозни и мокри поражения, но и имат и стабилен умиротворителен ефект. and silence fell on the audience!!!

решила съм в близко бъдеще да поддържам в наличност сериозен запас от найлонови торбички, вместо да посягам към валериана всеки път, когато копеленцето се разлае. сериозно се замислям и за ето това изделие, което би могло да ми свърши перфектна работа – като се замисля, прозореца на спалнята ни е точно срещу двора, където живее лаещата гад. е, ще бъда доста фънки, облечена в тънковата нощничка, легнала на пода с щръкнали крайници, овъртяни в ластици, докато се прицелвам с воден балон, но, на война като на война!!!

ама ха!!!