под носа ми размахват поредната блесна, и нали аз съм си малко балама, неудържимо вярваща, че нещата все някак си се нареждат и чашата е наполовина пълна, се изкушавам да се юрна в преследване, щото нали надеждата умирала последна и така нататък… и, кофти избор – да рискувам сега и да заложа на по-малката, но сигурна печалба, или да проточа напред във времето, където съществува леко абстрактна евентуалност за по-сериозен залог? и най-веселото е, че нещата зависят от мен, че изборът трябва да го направя аз, а ако е погрешен – о, уверявам те, ще се намерят акули, дето да ме изгризкат съвсем сурова и без подправки!

what, the fuck, should i do? 

е, да, блесните заради това са блесни – за да те подмамят. в моя случай – да ме подмами към някаква… вяра, че нещо е тръгнало да се случва, да става. да му … майката. за пореден път се убеждавам, че ако се налага да разчитам на някой друг, освен на себе си – е, това е кауза пердута, която съм загубила, преди дори да съм се хвърлила в битка. понякога да се измъкнеш с оправданието `ми, какво да направя`, безпомощно повдигайки ръце е… много курвенски номер, но, не аз дърпам кордата на събитията.

най-гадното е на света е… да поднесеш на човек надежда. проблясък някакъв, който… ами, който да освети пътя до края на тунела. да му дадеш крила, да го чуеш как си поема дъх с облекчение… да му теглиш шут в слънчевия сплит.

ебаси, чувствам се толкова шибано, че просто няма накъде. нещата бяха стигнали до края почти. ама направо до края!

и, в следващия момент, няколко часа по късно, когато, мамицата му, си позволих да си поема дъх в облекчение в близките 6 месеца, да се почувствам малко по-стабилна – с такава страшна сила ми издърпаха килимчето изпод краката, че направо щях да падна и да си счупя главата. направо, в днешния ден ме въздигнаха до най-слънчевите облаци, позволиха ми да се порея щастливо в някаква розова мъглица на спокойствие и плахи-плахи планове, които срамежливо си прокарваха път през мислите ми, неща, за които до този момент не смеех да мисля, защото съм наясно какво се случва с плановете… и, няколко часа по-късно, при това с ведра и широка усмивка и гласец, който казва, `о, всяко зло е за добро` ме хванаха за глезените и ме треснаха в паважа.

имаше някаква сентенция, нещо от сорта на `обърни болката в сила, получи от лъжата мъдрост`. е, в това съм тесен специалист! може и да е за добро, нямам представа. но нямам намерение да съдя никого, да ви призная, приятели и съседи. знам само, че мога да разчитам само на себе си. в крайна сметка, мога да управлявам само и единствено моите си неща. това, което сама съм си направила си е лично мое. знаеш ли, твърде объркана се чувствам в момента, болно ми е, чувствам се употребена, и то – от много близки до мен хора, които… ми, просто се изплюха върху мнението ми. мамицата му, всякаква може да съм била. луда. безразсъдна. страх ме е било понякога, бързо кипвам. (и, да, пълничка съм, ако 65 кила при ръст 170 се смята за пълничка.) едно, обаче, никога не съм била. курва – както искаш го разбирай. а другото – никога не съм се извъртала от думата си. при никакви обстоятелства!

е, ми днес се сблъсках с тези неща. и ми е много, много, много… болно. просто защото е много гнусно да се чувстваш като пешчица някаква, като някакъв шибан фигурант, от когото нищо не зависи, но който просто попълва присъствената бройка.

мамка му.

стига толкова.

но пък, от друга страна, наистина имам самочувствието, че съм направена от стомана.

защото съм се закалила в сблъсъците си с точно такива житейски лайна.

тва е.

p.s. тъй де, като си говорим за к*рвенски номера…

като отидеш при курва, тя си назовава цената. в секундата, обаче, в която си със свалени гащи и аха-аха да започне да става нещо, тя ти се дърпа и ти казва по-висока цена! е, в такава ситуация… ми, как да не я сриташ по задника, мамка й?!

лошото е, че… как да се изразя, бидейки фигурант в нечия игра, и съвсем очоизвадно оказвайки се човек, от когото нищичко не зависи, сега съм принудена, разбираш ли, аз да обирам парсата от нечие чуждо курвенско решение. много обичам и уважавам хората, с които съм замесена в цялата тая каша, но пък курвенските номера от близки хора най-яко болят. да.

някак си, не мога да разбера какъв е този маниер да се отмяташ от думата си, само защото си решил, че така ти е изгодно на тебе, без, обаче, да помислиш, че не си сам, че има и други хора, които си вързал за себе си и които, по някакъв начин, повличаш – или, в конкретния случай, пръскаш с лайна? пак казвам. обичам ги тези хора. но от това не ми е по-малко обидно и болно. в крайна сметка, на практика виждам как нечия твърда дума всъщност е доста повратливо според настроението и, де да знам, изгодата на човека понятие. как дадени обещания наистина не струват пет пари, просто защото са твърде гъвкави. ей това най-ме дразни, мамицата му. кажа ли нещо – правя го. това е. няма хън-мън при мене, няма увъртания и отлагания. не отлагам нещата за последния момент, ама по никакъв начин – дори и най-горчивите си решения. ама както и да е.

тъпото е, че наистина съм толкова обидена, че просто нямам думи да го изразя. искам хората да са честни с мен, да вземат насериозно простичкия факт, че аз също съм човек със свое собствено достойнство и мразя да ме разиграват. още по-тъпото е, че ако реша и взема някакви наистина крайни мерки – нещата ще са напълно окончателни и завършени, а аз не желая да стават по този начин. но пък, проклета да съм, няма пък да ме принудят да се моля за каквото и да било!