напоследък се отнасям доста немарливо към тренировките. – най-често, защото се успивам сутрин и ще започна да закъснявам, но не са и редки случаите, в които… просто не ми се тренира. не е като да не искам да се занимавам, просто нямам съответното настроение за това. пък и имам теория, според която ако нещо съм в кофти настроение, тренировката няма същия ефект. така или иначе, напоследък пропуснах доста дни. трябва пак да вляза в ритъм, но истината е, че пустия му тренажор ми идва в повечко – още по време на тренировка ръцете започват да ме болят – нещо, което не се случваше досега. или амортисьорите нещо са се прецакали (заради което ще отида и ще тресна целия тренажор в тиквата на кретените от магазина), и заради това не мога да ги разтягам като хората, или вече съм свикнала към уреда и започвам да правя упражненията чисто механично, следователно – грешно.

също, в чуденка съм кога е най-подходящия момент за трениране. сутрините – окей, принципно това е времето за трениране, но пък когато си отмалял от сън и пред първите две кафета не много в час, а пък и трябва да мааш на гладно – ми, определено не е най-приятното изживяване. а за тренировката това се предполага – да ти е забавно. следобед пък, когато вече си минал кажи-речи половината ден и си уморен от офиса, транспорта, пазаруване и всякаквите му там рандъм битовизми – е, ами още по-малко ти се тренира. най-готиното време (поне за мен) беше към 11.00 – 11.30, когато се чувствам напълно в кондиция, но пък сега точно по това време тръгвам за радиото. абе, нема угодия и това си е!

към момента замразявам проекта `степер`, но това не означава, че съм се отказала – просто, ще видя как се развиват нещата и ще го отложа лекинко във времето. L-карнитина също няма да го пия към момента – не, че имам кой знае каква спешна нужда, но пък и няма смисъл да пия полу-витамини, при положение, че засега не правя кардио за сваляне, а само силова тренировка. така си мисля де, не че има някаква логика…

ще видим. към момента единственото, което ми хрумва, е да си реорганизирам режима така, щото да успавям да тренирам нормално, а не полу-заспала, и то – без да закъснявам за работа.

айде, аз отивам да греба.