не задобрявам ли все повече, кажи ми сега? обожавам рисуването. винаги ме е карало да се чувствам… завършена и аз.

мисля си, че… хм, да ги наречем `космическите пеазйжи` са доста адекватно упражнение за усвояване на някакви пространствени закони и обеми, което пък, от своя страна, предполага и други видове композиция. (пък, откъде да знам, напълно вероятно е да съм създала напълно несъвместима и невъзможна от астрономическа гледна точка картина, но пък, така сме гениите – биваме оценявани късно. )

но, признавам, разликата между рисуването на кадастрон с въглен и компютърна графика е ей-й-й-й толкова голяма. да, космическите пейзажи наистина са твърде абстрактно нещо, но си мисля, че съм поела по правилната пътека към 3D-арта.