имаше навремето един такъв много популярен лаф `ти с моите г**на дъвка ли си правиш?`, а аз определено си признавам, че относно моите такива остатъчни продукти от преработена храна ми е готино да влизат в употреба, наторили подобаващо нечий чужда велика мисъл. обаче, признай сега, много е досадно на теб да ти е хрумнало нещо готино, да го споделиш и след това някой махагульо да се бие в гърдите как не само, че е открил топлата минерална вода, но и джакузито, в което да се плацикаш. (всъщност, сега ми хрумва вариация на лафа с говната и дъвките – `ако аз се изпърдя във ваната си, някой ще си направи джакузи`, позволявам ти да ме цитираш.) адски е неприятно, наистина, да ставаш свидетел на това как някой се хили мазно-мазно и то – пред собствените ти очи как идеята, която е гепил от теб му носи някакъв вид дивиденти. навремето кака ти битуваше в бнт. (уляна ако вземе да лицензира телевизията като развъдник за змии, знаеш ли каква борса за змийска отрова може да се открие на сан стефано 29?) понеже съм отявлен работохолик, ме поканиха да участвам като асистент-режисьор в юбилейната програма по случай н`нам колко си години от съществуването на националната телевизия. блока, за който ме поканиха, беше ръководен лично от бат` сашо хавджиев. (не е за вярване как човек може да си промени мнението за дадена личност от ти-ви скрийна, ако му се наложи малко по-фул контакт по време на работа – вярвай, в такива точно моменти веднага можеш да усетиш зализаното, лустросано лице от екрана на какво точно мирише, но, за дъвките и говната ще става въпрос в този постинг, така спираме с разсъжденията за специфичните миризми в националната до тук.) естествено, нашия блок трябваше да е най-готин, най-режисьорски пипнат, най-гъзарски и като цяло да избие рибата, на живо, след което целия екип трябваше да се отправи на дружен запой в ндк, където ръководството на тв.-то беше спретнало купон за служителите си. ама, по-комунистическа простотия не си и виждал, но това е много-много дълга тема, която ще отворя някъде другаде и друг път. за да стане предаването като хората, всички денонощно мислехме какво трябва да се случва, гледаха се километри лента от златния фонд на бнт, и въобще – професионализъм, разбираш ли. всеки ден имаше оперативки, на които си казвахме идеите, обсъждахме ги и така нататък.

да де, но една вечер, под влианието на няколко бири, изпити в много готината компания на мъж ми и още няколко приятелски двойки, ми хрумна жестока идея как трябва да изглеждат кашовете и шапките на нашия блок, и, разбира се, на следващата сутрин това беше нещото, което държах първо да споделя. в екипа бяхме две асистент-режисьорки, и, естествено, чисто колегиално аз споделих идеята си първо с нея. тя плесна с ръце какъв гений съм, и веднага се затичахме да уреждаме нещата за изготвянето на въпросните преходи.

е да де, ама вечерта, по време на оперативката, още преди аз да съм си отворила устата, наш`та дивойка връхлита още от вратата в кабинета на сашо и възторжено изревава: `ако знаеш каква жестока идея ми дойде за кашовете и шапките…`, след което слевда 5 минутен монолог, в който абсолютно точно бяха цитирани моите думи. е, как да реагираш в такава ситуация, ебаси? аз стоях като гръмната, прост нямаше какво да направя – нали се сещаш какъв тъпизъм щеше да бъде, ако бяхме започнали в спор `ама аз първа си го заплюх!` грозна ситуация. много…

за съжаление, това е нещото, с което и до ден-днешен се сблъсквам. сайта ни вече е под лиценз. преди едно известно време в друга някаква страничка бях видяла копиран мой текст без да е упоменато за какво става въпрос и откъде е взето. забелязвам, че девойката, на кояго принадлежи въпросния друг сайт, все още не е поправила `грешката` с текста, който, за мое учудване, се оказва доста популярен. ха-ха. мисля да й напиша и-мейл (да, скъпи мои, има и такива неща, не е трудно да се намери контакт с този, що е посещавал медията ти), и просто да й обясня някакви простички, но фундаментални правила за коректността. защото този текст на мен пари не ми носи и в собствената ми медия, факт, но не за пари става въпрос. това е плодът на моята мисъл, на моето виждане, което някаква дама е прочела, харесала и решила да го копира го без да спомене простия факт, че го е взела от дадено място. тъпо е, уважаеми приятели и съседи. ама много тъпо!  

блога не възнамерявам да го лицензирам, защото това е виртуалния вариант на личен дневник, където просто изхвърлям от себе си това, което не желая да държа, пък и ми дава прекрасната възможност да удовлетворявам нуждите на графоманията и блогодиарията си. нищо сериозно, но въпреки всичко – мое.

така че, приятелю/приятелко, добре си дошъл/а в будоара ми. споделям с теб моите мисли, чувства, емоции, смях, сълзи, нерви, виждане, чуване, аз, мен, такава, каквато съм. винаги се радвам на новите хора около мен.

но, странниче, нека те помоля за едно - ако парченце от мен ти се е сторило вкусно и искаш да почерпиш гостите в своята къща с новото ястие, то не забравяй, моля те, че си го ял първо на моята трапеза.

p.s. да, виждаш, че мнението ми за лицензирането под криейтив комънс за тук се промени буквално за няколко часа. всъщност, `виновник` за това е моя прекрасен мъж, който ми излезе с аргумента, че `не иска да ме вижда мултиплицирана, и то – на чужди места и за няма нищо`.

p.p.s. да, сагата с копирания текст търпи развитие – мъж ми се свърза с момичето, в чийто сайт беше копиран текста, и и каза как стоят нещата с Готини Неща. оказа се, че момичето е разбран и точен човек, а на мен ми капна мед на сърцето, защото коректността, мили приятели, е нещо безкрайно ценно, и за мен това е най-най-конвертируемата валута. аз поне, съм от този тип хора, които за шамар дават два, но за целувка дават четири, така че определено ми се иска да общувам с точни, печени и разбрани хора.

простичко е.