втори ден, в който пропускам тренировка, но мразя да се упражнавям, когато съм в лошо настроение. ефекта е completly zero. напоследък, улавям се, съм старала ебахти и психопата! така се случва, че с дадени свои думи наранявам точно хората, които най-много обичам и държа на тях, а от това мен ме боли тройно пъти повече. гадост. имам тъпото усещане, че съм загубила способността си да се изразявам ясно, да казвам точно това, което мисля така, че да бъда правилно разбрана, че иначе, стават страхотни инфекции. не може ли, някак си, да има копче за емпатия, което да включваш в някакви дискусии с най-близките си, така, щото да си сигурен, че ще те разберат правилно и няма да има наранени чувства, а само кристално прозрачно и чисто разбиране?!