понякога, в за съвсем късо време, съм способна така зверски да избухна от ярост, че чак физически мога да усетя шока. наясно съм, че така си вредя, но понякога или трябва да си изкрещя яда, или да получа белодробна емболия от потиснати негативни емоции.

често в живота ми се е налагало да търпя някакви отвратителни компромиси, да `почакам малко` да потърпя собствения си не-комфорт в името на добруването на други. често съм била принудена, наистина, да пожернтвам нещо, което желая, само и само света да се върти в нормалните си граници. често пъти е било направо належащо да пожертвам собствения си егоизъм в името на това други хора да удовлетворяват капризите си. и, не, не е честно, но когато вдигна глас във въмущение, света около мен изпада в люта чуденка как е възможно аз, направената от някаква шибана стомана, хард-кор кучка, да имам някакви претенции към себе си, аз, която като някакъв същински шибан плевел трябва, мога и съм длъжна да изтърпявам всякаквите шибани шамари, които съдбата не се свени да ми изплющява под път и над път??!!

с какво, по-дяволите, съм по-лоша от онези, които постигат някакви неща, за които аз трябва да положа нечовешки усилия, с лекота? и с какво тези хора са по-заслужили от мен, че това, за което аз мечтая и в най-тъмните ъгли на съзнанието си… ами, те го постигат дори и без да са го желали и без да са способни да го оценят в пълното му значение???

как ми се искаше да съм възпитана като мъничка, разглезена принцеса!!!

понякога търпението не е добродетел. понякога търпението може да е най-нечовешкото зло, което можеш да си причиниш сам на себе си. защото, когато си свикнал да търпиш определено отношение спрямо теб, когато си свикнал да не поставяш собствените си претенции и нужди на първо място, а си ги пренебрегвал, защото си научен да копаш в името на общото благо, когато с дадени свои думи и действия си убедил света около себе си, че да, ти си човек, на когото може да се разчита във всяка ситуация, че ти можеш да приемеш и преглътнеш всичко, че ти си направо железен – е, ами така ще се отнасят към тебе, и не очаквай това да е за добро! защото, както се казва баба вихронрав `ако си добра в копаенето на дупки, няма да получиш благодарност, а още по-голяма лопата!` така се чувствам и аз, в много-много случаи от живота ми, когато се е налагало да се съобразявам и с фактора `други` около себе си. понякога максимата `дай, че да получиш` си е жива лъжа, която лично аз перефразирам като `дай ми, защото искам, а после превий гръб, за да стъпя, че да имам по-добра гледка`. ами, майната ви на всички онези от вас, които сте си въобразили, че да ме манипулирате за собствените си цели е ваше рождено право!

——————————————————————————————

и след като днес съм безусловно вкисната, то поне да си го изсипя докрай. в крайна сметка, заради това е мор-тага и озъбената мутра на вълка в началото на поста – ако не ти се четат мрачни истории, да се спреш овреме. поне съм честна спрямо тебе, нали така?!

——————————————————————————————

ако има хора, които да ме вбесяват само поради факта, че съществуват в някаква близка дистанция до мен, то това със сигурност са съседите ми от апартамента над нашия. ей богу, изкарват ме от кожата ми тези хора, наистина! аз съм върло против класовото разделение. понякога, обаче, си мисля, че би било прекрасно кротките, възпитани и тихи хора да живеят на едно място, а откровената селяндурщина и простотия да ходи ако не на село, то поне някъде далеч-далеч от хората, които се съобразяват с някакви правила. точно тези хорица, за които говоря – ей, богу, наистина би ми се искало да живеят в някое село, отдалечено минимум на около 300 километра от мен – баща, баба и вде деца в тийнеъджърска възраст (майката, доколкото знам, е починала – което, обаче, не оправдава слободията пък!)

та, с това семейство си имам определени ядове – просто защото хич, ама хич не им пука за спаването на някакви елементарни правила за приличие и, де да знам, някакво мирно съжителство. не един и два пъти учтиво съм молила да внимават с шума. харесвам музиката, наистина, и понякога, обичам да си чуя любимото парче малко по-силничко,п ризнавам този грях. но пък тези хора се уливат – дъни се нон-стоп музика, с часове, увеличена до дупка. и ако в първия половин един час се търпи донякъде, когато в продъжление на няколко часа ти се надува главата по този начин – не, че яхваш метлата, ами направо ти идва желанието да раздаваш шамари и шутове наред! та, няколко тъпи съм ги молила да внимават. обаче – на следващия ден – пак същата история. колкото и да говоря-файда никаква.

когато пък евентуално се спре с музиката, се започва някакво безумно тропане, стържене и изпускане на някакви неща. всеки божи ден!  като че ли всеки ден си местят мебелировката и правят ремонт, изпускат се някакви неща. и ако шибаната музика продължава до към 22.00, то за останалите шумотевици – ами, най-нормално си е в един през нощта да се изтреска нещо от горе. и никаква съобразителност, че все пак, под теб също живеят хора, на които може и да не са им приятни среднощните ти домакински задължения… също, оставям настрана факта, че целия вход вони на цигари, просто защото таткото или пък приятелчетата на синчето му въобще не се свенят да си пафкат по стълбите, също и да ползвят стълбището като пепелник. ами, не е приятно, определено!

последната идиотщина е, че бабата на цялото семейство си развъжда цветя. няма лошо в цялата работа, и аз обичам цветята. тъпото е, че тази жена си реди саксиите на перваза на балкона, който е точно над-моя, и когато ги полива – ами, цялата кална вода тече върху прането ми, ебаси! ами сега, толкова ли нямаш мозък, мама му стара, да съобразиш, че под саксиите се подлага кашпа, просто за да не изтича водата при поливането, а в този конкретен случай – да си спестиш малко ядове с побесняла съседка? не знам докога ще ми издържат нервите с тези простаци, честно, и чакам сгодния момент, в който отново, за пореден път да им припомня, че не са на село при Òвцете.

абе, простотии. днес явно ми е ден за вкисване, мама му стара.

 уатевър.