слагам ти точка +18, защото в поста по-долу ще прочетеш доста псувни и цинични думички, неподходящи за речника на дама, но аз напоследък не се чувствам никак представителка на тази категория, така че наистина считай предупреждението само като проява на вежливост от моя страна, да ге!

писва ми от цялата тая шибана каръщина, дето се е гепила за мен, и не ще и не ще да ме пусне! сякаш там горе наистина има някакво дребнаво копеленце с безкрайно шибано чувство за хумор, което ей така напук, си седи отгоре, плюе ме и заядливо си вика `е, нема пък да я бъде твоята`, преди да ми издърпа за кой ли пореден път изпод краката тънкото, прокъсано и килимче на стабилността, до което едва съм се докопала!!!

~ сутринта пак пропуснах шибаната тренировка, от която няма резултат – удвоявам, не, утроявам шибаните коремни преси! и, мама му мръсна, ще си взема и шибания степер – ако, естествено, съдбата, вселената и всичко останало пак не са решили да правят някакви други планове за мен! да му е*а майката, не разбирам, наистина, защо толкова трудно постигам това, към което се стремя?! тук, разбира се, не говоря само за шибаните упражнения – дето се вика, `фитнеса` си ми е вкъщи, и рано или късно (най-вероятно, точно тогава, когато вече тотално съм се разочаровала, всъщност), ще постигна някакъв резултат. не мога да разбера, обаче, какво толкова ненормално и трудно има в това да намеря някаква свястна работа?! окей, радиото. тази сутрин се успах, изнервих се заради това, а плющящия навън дъжд беше напълно достатъчен да ми съсипе настроението. разбира се, въпреки чадъра се добрах до офиса във вид, сякаш съм паднала в някоя локва, а още от вратата тон-режисьора изрева, че няма интернет, респективно – няма и ефир, а сър началника си бил камшика нанякъде да оправя поредните простотии в това шибано радио. в чест на истината, преди да тръгна отвкъщи си мислех да се обадя и да попитам има ли ефир или не, най-малкото за да не се трепя и да бързам като ненормална, но си мисля, че аз поне бих се обадила на колегите си, за да ги предупредя – пък, още повече, няколко пъти вече изрично моля да ми се обаждат и да ме предупреждават, най-малкото да знам. още по-тъпото е, че като подвигна въпроса относно договора и назначаването си, ми се вдигат рамене с изявлението, че ако радиото потръгне, ще се назначаваме. е да де, ама мен това не ме топли, в крайна сметка, защото радиото не потръгва с тоя шибан интернет – нещо, което не зависи от мен, но пък аз настоявам за точен и коректен отговор. напоследък, коректността се е превърнала в най-ценната разменна монета за мен, но за съжаление, все по-рядко и по-рядко се сблъсквам с това явление… събитията така се развиват, че като нищо ще се окаже, че и това радио е поредната кауза пердута, в която съм загубила няколко дни от живота си за нема нищо. тъпа история, наистина, но когато нещата не зависят от мен, не зависят и това е. това, обаче, далеч не означава, че в понеделник няма да поискам отговорите на някои въпроси, защото днес, поради липсата на ефир, реших да си тръгна без да дочакам излезлия да върши други неща изнервен мой шеф. резултатът от цялото ми днешно излизане мисля, че ще бъде зверска настинка и нищо повече…

иначе, има още една свежа новина в днешния ден. преди известно време, като на майтап, бях пуснала кандидатура + няколко мои авторски материала в конкурс за фрийлансъри на едно женско списание, а месец по-късно тотално бях забравила за което. нормално ли е работодателя чак след месец да се обади на въпросната кандидатура с някакво предложение? представа си нямам. но, така или иначе, днес получих и-мейл, в който дамата – предполагам, редактор на въпросното списание –  ми предлага няколко теми, в които да разработя непубликуван никъде от мен материал + бегли напътствия относно стилистиката, пожелания за приятно писане… и толкова. ама няма координати за обратна връзка, няма длъжност, нито е разговаряла с мен тази жена, нито ми е обяснила какви условия ще ми предложат, с какви срокове разполагам аз, какъв хонорар ми предлагат - ниенте, нада, нищичко! а това, по дяволите, са важни неща, извинете ме – окей, свободна практика – свободна практика, но това не означава, че трябва да вземам насериозно някакви хвърчащи из интернет пространството предложения, които отгоре на това не са подплатени с някаква сериозна информация, за която да се захвана! ако ще си играем на изпитваници – моля-моля, изпратила съм авторски, непубликувани материали, от които прекрасно би могло да стане ясно как пиша, какъв е стилът ми и така нататък. мисля, че няма да взема насериозно писмото на очарователната дама – най-малкото заради това, че аз и женските лайфстайл списания много-много не мелим брашно. просто, не ми допада такова поведение – за мен е важно да установя някакъв жив контакт с човека, с когото ще работя, било то и само по телефона. но само с и-мейл – сори, но нещата ми изглеждат прекалено безлични, а и не говори, че тази редакция наистина е заинтригувана от мен и проявава искрен интерес към начина, по който бих могла да бъда полезна. сори, нямам намерение да получа поредния вежлив отказ при това положение, затова прекрасно звучащият и-мейл на дамата от женското спинаине (чиято длъжност аз не зная) ще остане без отговор от моя страна. в крайна сметка, имам право да изисквам малко уважение, нали?

по-долу ще имаш възможността да видиш нагледно истнски безумният начин, по който разсъждава рандъм издателят на българрски принт-медии. в началото на годината – говоря ти за януари месец – кандидатствах по обява за репортер към седмичен вестник. около две седмици след като подадох документи получих по-долния и-мейл - съзнателно съм скрила имена и адреси - и след като го прочехот, искрено се изсмях и забравих за цялата работа. прочети и виж, наистина, за какво става въпрос.

ИЗИСКВАНИЯ

ПРИ ПОДБОРА НА КАНДИДАТИТЕ ЗА РЕПОРТЕРИ  

СЪЩНОСТ НА РАБОТАТА  

Работата е на свободна практика. Заплащането е на хонорар за осигурени материали за рубриките „………..” и „……………” на вестник „………..”. За повече
подробности: www………..com .

Всички кандидати получили тези изисквания, са одобрени за по-нататъшно участие в
подбора, който ще продължи в рамките на един месец с представянето в редакцията на материали. В течение на един месеец от получаването на тази електронна поща, може да изпращате на е-mail: ………….@yahoo.com  

АКТУАЛНИ БЪЛГАРСКИ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМИ: 

1) жълтата страна, интригата, суетата, клюки и пикантерии от живота на изявени
публични личности, за които се говори.
2) Любопитно, интересно, шокиращо или комично, случило се с обикновени
българи.  

УСЛОВИЯ ЗА ПИСАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ

1) Предпочитана форма – разказна. Конструкцията на разказа по американски
образец, да се базира на пикантерията, с проверена информация, не унизяваща
или обиждаща представеното лице, като се вмъкне задължително и нещо ново,
неизвестно или по-малко известно, случило се през седмицата и даващо
атрактивно заглавие на материала.
2) Да се пише конкретно за лицето, а не за проведено мероприятие, фирми и.т.н.
3) При желана анонимност – посочете псевдоним.
4) Обем на материалите – една машинописна страница (30х60 реда) + 15 реда
бонус при желание от страна на автора.

Материалите да са илюстрирани с подходящ снимков материал! Без снимки са
невалидни!

ЗАПЛАЩАНЕ

Одобрените материали ще бъдат публикувани в планираните за печат страници на в-к „………….” и след публикуването им хонорувани по 10лв. на парче.  

Можете да изпращате неограничен брой материали в рамките на един месец, стига да са актуални и да не са били публикувани в други издания.  

Окончателния подбор по изпратените матеиали ще стане в края на февруари. С кандидатите доказали възможностите си да работят като репортери, ще бъде проведено събеседване и предлагане на работа.

Успех!

/…… . ………/

гледаш ли, сега, за каква евтина и дребнава история става въпрос тука? независимо дали ще предадеш портрет от две страници-фолио, независимо дали пи-въшка от 15 реда, удостоверяваща, че деси-слава е решила да си намалява циците – десетачка на парче, браточка. и няма неискам, да не е публикувано другаде, да е с актуална снимка, да е на 6! според теб, дали тези десет лева за материал ще са достатъчни да покрият телефонните разговори, които си провел, за да си осигуриш актуалностат на материала, снимането – което се предполага, че пак ти извършваш, със собствен апарат, транспортни разходи и така нататък? мисля, че не. и най-тъпото е, че годподин редактора на шибанкото, както се оказа, жълто вестниче, си е направил много фино сметката – ето, хвърля някакъв конкурс пред широката общественост, народа от факултета по журналистика си скъсва гъза да пише, което е добре за издателя, за щото ето как, от нищото му идват лесни материали, с които да си напълни страниците, но пък за сметка на това, твърде евтино платени, или в още по-прекрасния случай – направо `бадева`, дето се казва в определени краища на българия. така че, още когато получих въпосния и-мейл, направо го отсвирих по уставна, хвърляйки го в кошчето с надпис `пълни глупости`, и отново се разтърсих за работа. смешното обаче е, че господина от този вестник, явно силно впечатлен от трудовата ми биография, ми се обади в края на април, и с тон, сякаш ми предлага най-яката далавера на света, ми нареди да се явя еди-кога си на интервю, защото съм одобрена за длъжността репортер! аз му се изсмях още по телефона и деликатно му обясних, че условията, които би могъл да ми предложи, по никакъв начин не съответстват на това, което аз мога да му предложа като опит, знания и връзки, така че благодаря за обаждането, но не.

и така. така стоят нещата с прословутото ми търсене на работа. вече започвам да се отчайвам. мразя да се чувствам посредствена и недооценена, защото с всичко, свързано с работата ми, се отнасям изключително сериозно и старателно – ето, повече от седмица не съм качвала нищо в собствената си медия, защото активното ми време от деня е заето с работата в радиото… която, обаче, май започва да си губи смисъла.

не, ме съм в средата на съвършената сатурнова дупка, ами съм направо в СРЕДАТА.

shit.