много е гадно сутринта да се събудиш в кофти къндишън. да ти се скапе настроението през деня поради разни фактори – иди-дойди, но когато станеш и при мисълта за нещата, които ти предстои да правиш днес, още сънен-сънен да си кажеш so fuck`in what и да се захлупиш с възглавницата – о, тогава нещата определено не отиват на добре…

а може и проблема да си е в мен и в прословутото ми нетърпение на моменти. радиото –  работата-мечта. от четири дена, обаче, интернета прекъсва, или тотално липсва, което автоматично означава – няма ефир, няма радио. от друга страна, като намекна на сър началника да се седне и да се уточни някаква концепция за работа, защото не може да са толкова рошави и недотаковани нещата – ми, нашия ми надува перки и ми излиза с лафа, че него концепции не го интересуват, слушателски обаждания в ефир му трябват! бахти, аз да не съм боби цветков?! правя всичко по силите си, но когато шибаното радио прекъсва през няколко часа за по половин-един час, щото в района няма свестен интернет провайдър, откъде да му ги осигуря тези слушатели? в крайна сметка, като има смущения или кофти качество в дадената програма, независимо дали радио или телевизионна – ами, обръщаш с дистанционното на другия канал. ебаси!

тренировката. вчера я пропуснах, защото прекалено много ми се спеше, за да ставам рано и да блъскам. уж спазвам РБД – което ще рече равномерно балансирана диета, залагаща повече на протеини, но не изключваща въглехидратите, правя разтягания и загревки, а такова кардио като моето няма никъде, защото съм упорит инат, ходя с километри пеша… въобще, физическо натоварване не ми липсва! ми – къде ги резултатите?! преди няколко години, за около две седмици определено щах да усещам някаква промяна, най-малкото дрешките щяха да са ми леко, но осезателно хлабави. сега – нищо… според всичките изследвания, които ми се наложи да направя, съм напълно в норма, батман направо, така че няма здравословни пердпоставки, които да ми пречат. обаче, от около една година, независичо какви ги върша – дали пуша като комин, дали тренирам, дали спирам цигарите, дали тренирам или просто си седя апатично и си бъркам в носа – просто си седя закована на едни и същи килограми, и това е положението. не ми се вярва метаболизма ми да се е повредил чак толкова много – в края на краищата, все още съм достатъчно млада физиологически, за да се получават такива простотии, а и както казах, няма здравословнитеп редпоставки (да чукна на дърво) за което. следователно, ще трябва да се водеря на най-новите изследвания в областта на наднорменото тегло (ако моите 5 килограма се смятат за такова). според учените глави в световен мащаб, стресът води след себе си и напълняването. е, ако това е обяснението, направо, жална ми майка, защото моята антистрес терапия вклучва неща от сорта на скални катерения, бънджи скокове и стрелба – все неща, които изискват доста сериозни финансови постъпления, с които за момента не разполагам, въпреки, че работя някаква работа, която, към момента, не е най-блестящата перспектива… ето, май само с тези си съждения качих още 200 грама на задника си, но стреса наистина присъства сериозно около мен, и то – в продължение на повече от година, все неща, които, задника да си счупя – не мога да овладея, колкото и да се старая. е, срещу това как се противодейства, кажи ми? бях си нарисувала план-график за тази година, към чието спазване се стараех да се придържам, но наистина само едно от пет е резултата към момента – просто защото това едно постижение си зависеше изцяло и само единствено от нас. останалите са намесени и външни фактори, и си мисля, че за да станат нещата най-накрая, май ще трябва да извадя една голяма пръчка, и с бой да си решавам порблемите…

абе, вкисната съм днеска рано-рано сутринта, но тъй като пмс-то ми е сравнително леко, все отнякъде трябва да избива цялата ми женска лигавщина…

p.s. още едно нещо, което ме изкукурига тотално! принципно, обичам да ме цитират.  понякога,  публикувайки някои идеи и факти в собствената си медия, няколко дни по-късно виждам аз това, което съм писала и разработвала, да е предъвкано и в други подобни нам издания – дори и това, по някакъв начин ме кефи, защото го чувствам като някакъв вид признаване.

но когато видя мой, собствен текст, или част от него, публикуван в издание, на което не съм дала съгласието си, и което не е цитирало източника… ами, тогава ми става изключително неприятно, мама му стара! вярно, моята медия все още не ми носи пари, факт. това, обаче, далеч не означава, че би ми било приятно всеки да бръкне и да си вземе, каквото му е нужно, без да окаже елементарното уважение към този автор и да цитира какво и откъде!

аз, поне, така права!

p.p.s. а, да. недей да си мислиш, че съм неграмотна или страдам от дислексия, четейки ме по-горе – обикновено, допускам правописни грешки, когато съм силно ядосана от нещо, и тъй като тук обикновено е мястото, където изсипвам това, което ме вълнува без да се саморедактирам, определено нещата могат да добият смешен облик.