• реорганизирах малко сутрешната тренировка 

 преди лодката правя малко упражнения за разтягане, а след същинската тренировка - няколко серии коремни преси и пружини – пък, ще видим след около месец-два-три дали ще се разделя с иначе сексапилното си и много женствено дупе. много тъпа история – като откажеш пустите цигари, верно качваш малко, но – гаранция – не е никак равномерно. нямам представа дали от тези тренировки наистина ще има някаква реална полза (мотивация му е мамата, ама аз искам и резултати, пък!), но така поне съм хванала някакъв дневен режим, който спазвам, а това е добре. 

• никога не съм обичала понеделниците…

сега-засега, оставам в радиото, пък ще видим как ще се развиват нещата от тук насетне. поне да дам едномесечния шанс, който всички от екипа заслужаваме, но кажи ми как, по дяволите, да предизвикам интерес и да провокирам обаждания, след като става въпрос за тясно специализирано предаване, по интернет радио при това – а все пак, интернет радиата все още не се ползват с чак такава популярност, колкото ефирните радиа или кабелните (има ли въобще такова животно като кабелно радио?!) опитвам се, наистина – най-малкото заради това, че радиото винаги ми е било невероятна тръпка, но как се постигат резултати за вчера с медия, която все още е толкова прясна-пряна на пазара, че ей този блог, който четеш, се ползва с по-широка популярност?! а аз ще продължавам да се опитвам, наистина. но, признавам си, определено е трудничко – интернет-връзката прекъсва през няколко часа за кратко време, което автоматично означава, че и радиото прекъсва, а кой ще ти иска да слуша радио, което тука го има, тука го нема?

иначе, колегата-съ-водящ е свежар – финансист в мозъка на костите си, нещо като борсов спекулант и явно си разбира от работата, много цапнат през устата, заради което в ефир се носят много готини и съвсем искрени спорове понякога. има потенциал в това радио, и много ми се иска нещата да станат, но как, по дяволите – винаги го има този прецедент, че първоначално се отнасяш с доста недоверие към всеки нов продукт, който ти излиза на пазара. е, каквото зависи от мен, ще го направя, защото от досега постъпилите оферти тази най-много ме интригува – пък, в крайна сметка, или ще стане, или няма да стане, дявло го взел – така или иначе, напоследък след като аха-аха да взема да харесам нещо, и то вземе, че се срине със страшна сила и нечовешка мощ, така че и в тоя случай оставям нещата просто да се развиват както намерят за добре, пък наистина да става каквото ще, писна ми да си ям нервите за щяло и нещяло…

• опитвам се да не обръщам внимание на крокодилските челюсти на съвестта си –

от седмица и малко се самонавивам да седна и да започна да превеждам един текст за сайта, обаче проклетийката, както съм мрънкала и по-рано, е на руски. не, че няма да се справя, но за тази цел ми трябва речник, с който не разполагам, но пък за сметка на това, не съм намерила и подходящия он-лайн заместител. приемам предложения всякакви – ако не се сещаш за он-лайн вариант на руско-български, и на руско-английски кандисвам  – дето се вика, направо съм седнала на кръстопътя и рева `nevolyo-o-o-o, ela mi opravi karutsata`, но или не знам къде да търся, или наистина няма точно това, което ми трябва.

• `такъв е живота`, да бе, да…

пак ме е подгонила инсомнията, и заради това, няколко нощи поред хващам повторенията на `такъв е живота` по бтв. направи ми впечатление историята на едно от бебенцата, дадено за осиновяване. интересното в случая е, че мамата на това бебе не е нито ромка, нито бедна, нито неграмотна, напротив. става въпрос за ученичка, която направила беля с приятеля си, за когото мислела, че е голямата й лябов и така нататък, но по-късно става ясно, че таткото няма намерение да се обвързва, че това е грешка и така нататък, познат сценарии. майката ражда бебето и решава да го даде за осиновяване. мен, обаче, ме тормози следния въпрос – абе, моето момиче, къде ти беше патешкия акъл, та не помисли? дете се прави когато си много сигурен какво правиш, мило, а ако не си – за тая работа има измислени едни дребни, латексови изделия, които ви пазят не само от бебе, но и от по-сериозни грешки и простотии. пък дори и да ви се е скъсал презервативът, ако не сте сигурни, пак има едни други изделия, които се наричат `морнинг афтър пийл`, има ги във всяка аптека, и доколкото съм наясно, могат да се вземат в рамките на 72 часа след белята, за да се предотврати нежелана бременност. пак по-хигиенично и спестяващо нервите, отколкото да износиш едно бебе, което не си сигурна, че искаш, най-накрая да го дадеш за осиновяване и да си причиниш ебати травмата, че си зарязала детето си, а и на него, след като някой ден разбере, че е осиновено. ами ако пък не бъде осиновено това детенце? ако така се случат нещата, че бъде продадено зад граница, за донорство, или кой знае какво още? виждаш ли ме какви глупости си мисля? но много се вбесявам на недотаковани истории – абе, хора, мислете, бе, дръжте си на позициите, остоявайте си ги, господ затова ви е напълнил черепите с акъл! че иначе, в противен случай ставаме като животните – айде, физ-култ-ура-а-а-а, чифтосваме се набързичко, и после за чавето майката природа да се грижи! наистина много се вбесявам на тъпомислието и тъпоумието. имам две племенички по на 16 години, и с риск да ме възприемат като досадната леля, но чного често им набивам канчето по тези пиперливи въпроси – а именно, да си опичат акъла!!!

 та тъй. опичайте си го и вие!!!

• p.s. ами, не се сдържах, просто