ще ми се да започна постинга с `ебати`, и да го повтарям поне половин час, ама във възможно всичките му вариации и производни! пак за шибаната ми невъзможност да си намеря НЯКАКВА НОРМАЛНА РАБОТА, мама му стара! точно харесах нещо. започнах обучение. на изпитателен срок съм, уж. в медия, която ми допада. и, точно да се зарадвам, по дяволите, точно се похвалих на двама-трима приятели, точно започнах да си правя някакви планове, и… с изненада разбирам, че въпреки мен, все пак, търси се човек за позицията, за която уж мен са ме одобрили.

казано честно, много неприятно ми стана, като разбрах, но все още не зная за какво става въпрос – може просто медията да има нужда от още един човек за мястото. но ако се окаже, че се търси човек, защото аз не отговарям на фирмените критерии, но пък на мен не ми се казва прямо в очите за какво става въпрос, признавам си, много болно ще ми стане, защото по никакъв начин не се виждам като някакъв вид пълнител на дупки, докато някой си реши какво точно търси. няма да стане просто – имам собственото си достойнство, и ако се окаже, че просто ще ме държат там, колкото да не е празен ефира… сори, хосе, но няма да стане.

може би излишно се паля. но със сигурност утре, когато отида в офиса, ще си изясня този въпрос. в края на краищата, аз съм честна, точна и откровена с хората около мен, независимо в какви отношения сме – бизнес или приятелски. затова утре ще поискам откровено обяснение. защото, честно казано, писна ми да ме разиграват кой както си иска, а единствения на***н от цялата история да съм аз, защото съм точна и лоялна – ай сикртир, бе!

подозирам, обаче, че това ми начинание ще се окаже поредния фалстарт мой, който, искам не искам, ще ми се наложи да преглътна – след като така започват нещата, какво да очаквам?… кофти ми е. не съм фръцла с навирен до небесата нос, но, мама му стара, толкова ли е капризно желанието ми да работя нещо, което наистина малко от малко да отговаря на опита и образованието ми? не, че съм високомерна, но в края на краищата, млад човек съм, с магистърска степен, при това, владея език и имам професионален опит в доста елитна професия, свързана с интелектуален труд – ами, сори, но наистина не се виждам на щанд за дрехи, в който прогресивно да затъпявам! унизително ми е!

наистина съм станала особено чувствителна на тема `работа`. мама му стара, имам опит, професионалист съм, не съм новачка в тоя бизнес, а пък и имам нещо в главата си, по дяволите! всеки отказ ме кара да се чувствам супер тъпо и посредствено, и много глупаво, при това!!! така че, подозирам, утре предстои поредната битка за собственото ми достойнство, което, по дяволите, не струва 300 лева, които я взема, я не. ако обявата, която видях, се окаже фалшива тревога – окей, но това не очначава, че няма да скръцна за коректни отношения от тук и насетне. ако обаче наистина се търси човек, с когото да ме риплейснат – ами, ще си тръгна още в същата секунда, честно говоря! то, напоследък, куцо, кьораво и сакато започна да открива уеб-медии, сайтове, майтове и всякакви такива простотии, но това не означава по никакъв начин, че ще допусна някой си пишкодръпец да ми се качва на главата и да ме унижава! свърши се тая!!!!