…някакво много минорно ми е днес такова… на всички георгиевци (и производни) – да ви е честит имения ден, да са ви живи и здрави имената и да ви носят късмет…

…днес, всъщност, имаме нещо като anniversary с моето любимо момче – пък, дето се вика, да сме живи и здрави още поне 120 години, че да посрещаме годишнини – с поводи и без поводи…

…обичам почивните дни. всъщност, аз съм си в пермаментна почивка от едно известно време насам, но обичам почивните дни на мъж ми – само тогава можем да бъдем заедно за повече от два часа след работа. в този ред на мисли – готина неделя, кротичко прекарана вкъщи с няколко готини филма…

…жестока мускулна треска (упражненията за разгравкя са наистина силно вземащи здравенцето), но ме болят врата и гърба. дали не се изсилвам? не мисля, но пък, от друга страна, досега не съм тренирала точно на гребен тренажор. явно, ще трябва да отида до кварталния фитнес и да се консултирам как точно да се случват упражненията. не ми се иска в стремежа си да смъкна пет кила да се превърна в кандидатка за титлата `мис културизъм`, или, по-лошо, да се повредя нещо. май в крайна сметка, наистина ще си подаря и степер за хепи бъртдея.

…окей, търся си работа. но, това не означава, че само заради идеята да работя нещо, ще се хвана да продавам чорапогащи някъде – примерно. срамна работа няма, наистина, но пък лошо ли е, че искам да работя нещо, което да отговаря на образованието ми? най-лесното нещо е да се хвана да продавам някъде гащи, но пък това обезсмисля петте години в университета, магистратурата и спезциализацията ми, нали? лошото в случая е, че предложението идва от човек, общуването с когото е като нож с две остриета. откажа ли офертата, ще излезе, че не зная какво искам, че отхвърлям подадената ми за помощ ръка и така, така нататък. ако пък приема офертата, ще излезе в даден момент, че същия този човек ми е спасил живота едва ли не. пък аз много мразя някой да се бие в гърдите и да си приписва несъществуващи заслуги, затова предпочитам сама да се оправям, за да няма после `ама тя, таковата…`. както и да е.

… момиченцето ми. най-приятното нещо за нея е да седне зад гърба ми на стола, когато работя на компютъра. най-близкото подобие на дете. е, някой може и да ме упрекне, че се лигавя с кучето като с истинско дете, но пък тя наистина е част от семейството ни. пък и съм на мнение, че всяка двойка би следвало да премине през този тренировъчен курс, който се явава отглеждането на животно преди да помисли за дете – защото, способен ли си да отгледаш и възпиташ нещо, което не е с вочешката интелигентност, да се грижиш за него, то да е здраво и добре гледано – ами, това определено тренира чувството за отговорност.