спри до тук

 

вчерашните емоции направо ме разбиха, признавам си… недоумявам как е възможно някакви хора не само да не осъзнават, че дадени техни постъпки и изказвания могат много да наранят и обидят, но и да приемат държанието си като нормално и да се чудят и негодуват на негативни реакции спрямо поведението си? сори. не мога да го приема. боли ме много, но май само мен и само аз отчитам нещо ненормално. не смятам, че трябва да ми се вменява робята на пепеляшка, само щото да повдигам егото на някакви глезльвци и глезли, които са свикнали всичко в този шибан живот да им се поднася на тепсия, а ние, простосмъртните, които сами сме си пробивали пътя, да им бъдем във вечна служба и раболепие. без мен! нямам намерение да се извинявам заради това, че някой се е държал лошо с мен! нямам намерение, когато ме плюят яростно, аз да се облизвам с мотива, че ме епръскал дъжд! нямам намерение да интерпретирам злобарските кометтари и намеци като мила шегичка! нито пък възнамерявам да се чувствам виновна, че съм отговорила с пълна сила на шамара, който са ми ударили! не позволявам върху някой си да си избива комплексите! защото – и с това неистово се фукам, майка му стара! – аз сама съм си прогризала пътя напред във времена, в които да успееш да се наложиш в някаква област беше нечовешки трудно, ако нямаш връзки зад гъза си! че иначе, и на мен ще ми е лесно да се фукам колко много съм изкарваа, когато обаче мама и тати са ми уреждали работата! защото аз не плямпам, а действам, и съм човек, с когото може да се крадат коли, за разлика от определени личности, които просто имат голяма уста и нищо повече!

кофти ми е, честно. понякога много мразя патриархалните остатъци, които ми се налага да предъвквам.

майната му.