котките са идиоти. казвала съм го неведнъж и дваж :-D 

истината е, че гледайки простотиите, които косматите ни приятели са способни да натворят за единица време, за момент забравих как нечовешки побеснявам, когато ми се налага да ходя подир задника на разни глезльовци, които си въобрадяват, че света им е длъжен, и ако се нацупят жалостиво, молейки за помощ, то всички трябва поголовно да се умилят и да се юрнат да им вършат работата. нямам нищо против да направя услуга на човек, на когото в последния момент нещо важно му е излязло и не може да реагира овреме. обаче, когато за даденото събитие се знае от преди седмица, и лирическият герой се сеща в последния момент, че има някакъв ангажимент, някак си, побеснявам. защото аз се старая винаги да бъда точна, да си гоня ангажиментите, и ако мога – сама да се справям с някои неща. помощ бих поискала в много краен случай – независимо от кого – най-малкото заради това, че света не се върти около мен, че никой не е длъжен да се занимава с мен, но и заради това, че не бих желала някой ден дребната услуга, която ми е извършена, да се интерпретира така, сякаш ми е дарена бъбречна трансплантация. затова – доколкото мога – сама. много самостоятелен човек съм, наистина, при това – от доста отдавна. тези дни се будалках с мъжа ми, че преди да се залюбим, бях много жестоко независим човек (но, подобна зависимост – ако въобще чувството, че можеш да разчиташ на съпруга си можем да наречем завсичост - е приятна, не отричам). в конкретния случай, обаче, ми се наложи да поема ангажимент към човек, който не само, че не се отнася кой знае колко сериозно към личните си ангажименти, но е дресирал и цялото си семейство така, че в момента, в които каже `бау`, прима души зарязват каквото и да правят, и се впускат в яростен устрем да помогнат на нашия глезлю, който, въпреки, че може прекрасно да се справя с живота, вселената и всичко останало, все пак, що да го прави, след като има други балами, които да ангажира? дето се разправяше в оня стар виц за двамата полицаи, които си говорели кой кога е проходил. първия веднага се изфукал, че е проходил на година и три месеца. втория, обаче, казал, че е профодил още на шестмесечна възраст, но не казал на родителите си, щото го носели на ръце. е, горе-долу със същото нещо ми се наложи да се занимая днес. ама няма значение, че и аз имам някакви планове. задължения. неща, които трябва да свърша – тц, не става, трябва да се юрна през глава и да върша нещо, за което съм предупредена буквално в последния момент, само защото някой си има по0важни ангажименти от моите. и, понеже на моменти съм много мека мара, особено, ако се отнася за семейсвото ми – ами, окей, след известно мърморене се навих да си пренапиша графика, и, окей, да направя все пак услугата на човека, защото така се случи, че никой друг, освен мен, не беше на разположение – кой на работа, кой на вила, кой на майна си райнина. пък, дето се вика, след като за момента съм без работа – ми, що пък се цупя, когато ме водят за носа, ебати? ама айде, навих се – пък, че не съм очаквала никаква благодарност, си е моя работа. както казах, за разлика от някои хора, които отгоре на това са по-възрастни с десетилетия от мен, аз съм свикнала сама да си бърша дупето и да не се глезя, когато имам да върша работа.

представяш ли си, обаче, как нечовешки избеснях и изпаднах буквално в състояние, в което съм способна да изпотроша всичката налична посуда вкъщи, докато хвърлям разни предмети от ярост, когато се буквално пет минути, преди да изляза от дома си, тотално отебала моите си задължения, ми звъннаха по телефона, защото се оказа, че нашия човек, в крайна сметка, си е реорганизирал нещата и той ще си свърши работата, а пет минути по-късно се оказа, че за услугата се натяга още един кандидат?! откачих, наистина, защото не само, че моето свободно време отиде по дяволите, не само, че не бях предупредена овреме, но и се оказа, че наистина трябва да си губя времето и да си късам нервите с човек, който просто маниакално е уверен, че света може и трябва да се върти окоо него, че всички са му длъжни?

айде да си гледате от тук нататък работата, а? и да се научите, в крайна сметка, че можете и сами да си връзвате обувките!

абе… дето вика една приятелка, `дева, деба!`