-шефе, коя секретарка да вземем – оная с трите висши образования по икономика, или оная с перфектния английски, немски, френски и магистратура по МВА?

- оная русата с готините цици!

някак си, напоследък доста се сещам за този виц, що се отнася до прословутата ми драма с намиране на работа – и то – без да имам някакви притеснения относно егото, сексапила или красотата си. но някак си при всяко разказване, вица започва да ми горчи в устата… но, да се върнем на работата – дръзвам да позная, че май и глухия цар вече е наясно относно безрезултатното търсене на идеалната работа за мен, в която всичко да е така перфектно балансирано, че аз да летя 20 см. над земята от кеф. безрезултатните ми опити до този момент някак си ме накараха да престана да приемам толкова маниакално този въпрос и да го давам малко по-лежерно – в края на краищата, каквото ми е писано на служебния фронт, такова ще се случи, тъй че и да се тръшкам – файда никаква. въпреки това, разхвърляла съм си документите насам-натам, пък, де да знае човек от коя трънка ще му излезе заека?

едно от местата, където ме поканиха за интервю, е лайфстайл списание. откровено казано, събеседванията за работа са ми изключително тъпи – ми защо се смятате за подходяща за длъжността – ми защото еди какво си. ебаси. при положение, че съм ти изпратила св+мотивационно писмо (най-тъпото изобретение на бизнес-рисърча евър!!!) както и достатъчно подробно и (смятам) добре изготвено порт-фолио, защо е необходимо да ми задаваш въпроси, на които можеш да прочетеш отговорите в израдната документация пред себе си?! самия факт, че съм регирала на референтния ти номер би следвало да говори, че, да бе, човек, смятам се за подходяща за въпросната работа!

но, на интервюто, за което става реч тук, нещата не бяха поставени по класическия начин, в който се чуда кяк да отговарям на тъпи въпроси – преди да се срещна с главния редактор на въпросното издание, ми беше връчен подробен анкетен лист, който включваше въпроси от различни области, отговорите на няколко от които трябваше да представляват кратко есенце по темата. ама адски се изкефих, честно казано, защото така, в някакъв вид екстремни условия, можеш да прецениш реалните умения на дадения кандидат по начина, по който се е справил с тест, който не е очаквал в рамките на 20-тина минути. и, позволявам си да твърдя, справих се добре – така се случи, че бях седнала точно до вратата на стаята, където се водеха интервютата с написалите си домашното преди мен кандидати, и просто имах възможността да ги чувам как запецват на някои от въпросите. но това не е важно, в крайна сметка. важното е, че когато дойде моя ред и казах името си, главните редактори се усмихнаха до ушите, казвайки `а, вие сте тази, която беше изпратила еди-кой-си-материал, в който…` и следваше дословен цитат на моите думи. някак си, много приятно ми стана, пък и гъделичкащо егото, признавам си.

проведохме доста съдържателен разговор, наистина. в който аз изясних своите позиции относно съвременната българска журналистика, и по-специално, в нейния лайфстайл вариант, от който наистина има какво да се желае. да речем, че се приемам като някакъв вид представител на тази прослойка люде, които са получили добро образование, имат своя професионален и житейски опит и кариера, в която се развиват, някакъв стандарт. е, като такъв човек – ами, сори, но аз нямам своето лайфстайл издание, което да ми е интересно и заради това по някакъв начин компенсирам нещата комплексно в интернет. може би, неволната ми грешка в случая беше, че си позволих да спомена, запазвайки нотката на респект, че според мен, един от много популярните напоследък български автори (чието име няма да споменавам тук просто защото не го искам в блога си) за мен ве че е изчерпан. нямаше откъде да предположа, че в промо-броевете на въпосното списание, главният редактор на който всъщност ме хареса – ами, въпросният изчерпан за мен журналист е един от авторите им. е, кажи ми сега – кого биха избрали – мъж, наложил се със скандалния си и на моменти отвратително вулгарен, стигащ до ебати цинизма мъж, или мен, небрежната девойка с рокаджийски стайлинг, която, обаче, ако си позволи малко по-остра стилистика, веднага ще бъде нападната като зла и агресивна феминистка от същия този изчерпан драскач, който би могъл да се превърне в колега? кофти работа. и все още чакам резултат от въпросната среща. но не съм оптимист. защото, както съм казвала и друг път някъде тук, аз не съм журналистка в стил кари брадшоу, която при поредния скендъл с гаджето си ще изпие две мартинита и ще си купи чифт обувки, с които да компенсира житието си на самотна сингъл глезла. тц. аз съм от този тип журналистки, които, пътувайки до офиса си, слушат рокердрол, заработя ли се – няма спирка и почивка, а в моя лайфстайл присъства скалното катерене, бънджи скоковете и стрелбата като начини да компенсирам шибан пмс. и не ми пука да бъда себе си, най-вече, казвайки нещата с истинските им имена…

както и да е.

втората оферта беше за водене и цялостна концепция на – виж какъв смех – лайфстайл тв.шоу с по-младежка насоченост за новосъзадена телевиция, но с много чужди инвестиции и голям потенциал. в чест на истината, за това ми каза мое другарче, колега от една бивша медия, с който сме страшно добри приятели. окей, отидох на въпросния кастинг… за да разбера, че останалите кандидати, освен мен, всъщност са водени от неистовото си желание да станат тв.водещи, но нямат капчица опит по въпроса. не искам този постинг да бъда по някакъв начин дискриминиращ някого. но, отскачайки от дългогодишния си опит точно по темата, съвсем отговорно мога да заявя, че да застанеш пред камерата на живо и да се държиш така, щото драгия зрител не само да остане на твоя канал, но и да ти повярва – е много, ама много трудна работа, която не всеки може да върши. така е! заедно с мен чакаше едно много красиво дете-на двайсетина години, изрусено, гримирано перфектно, нагиздено – страхотна направо! но – сори, че ще го кажа, но си беше факт – докато се разговаряхме в коридора преди за ни започнат кастиргите, ами мацето беше малко куха лейка, която никога не беше работила в медия, но пък що да не се пробва? няма лошо. но, само красота не е достатъчна за тоя бизнес, и както се оказа, девойката наистина не ставаше за пред камера и това си е.

но когато дойде моя ред, стана ясно, че от всички явили се кандидати аз съм единствената с медиен опит. както оператора се изрази – единствения човек, който знае накъде да гледа, когато се включи камерата… ами, възприемай го като фукня, но сматям, че се справих добре и този път. пък и екипа, който ми прави пробните снимки беше на същото мнение. пичовете, обаче, бяха достатъчно точни спрямо мен и съвсем откровено ми казаха, че шефовете им търсят кадри на възраст до двайсет и четири-пет години. ето как ние, почти трийсетина годишните, някак си се оказваме в трета глуха. фактът, че аз имам опита, който длъжността изизсква (почти седем години в ефир не е малко, да ти кажа!) тука не играе. пък и отношението ми към работата е малко по-различно от един значително по-млад от мен човек, защото аз приемам това като професията, в която искам да се реализирам, която искам да работя, като работа… а не като някаква функция на егото ми, която ще ми помпа самочувствието, че видиш ли ти, гледат ме по телевизията. но всичко това няма значение, защото наближавам достолепната възраст от 30 години. и, подозирам, че в конкретния случай моя опит и рутина ще бъдат деликатно, но твърдо оставени настнрани, за сметка на красотата и младостта на девойчето пред мен, което тепърва ще трябва да свиква с професията… направо, много ми е криво, и се почувствах не като 29 годишна, а като 350.

та така стоят нещата с моето кариерно реализиране. ако не друго, все още имам нашата си медия, в която мога да бъда такава, каквато съм. фактът, че съм почти на 30, мисля, е само в моя полза, тъй като може би съм започнала да помъдрявам…