попаднах на нова находка, съвсем скоро, когато остане временце, ще качим и малко репродукции.

не е истина, нарпаво, какво невероятно удоволствие ми доставя да превеждам и адаптирам тези текстове. предполагам, кефа идва от това, че все пак, темата е изключително близка до мен, а и докато се ровя в търсене на подходящи илюстрации, да кажем, че сверявам и собствения си часовник по въпроса. не на второ място, остава и удовлетворението, че както аз неистово съм се кефела, докато съм научавала нещо ново за мен, така този текст ще достигне до този, за когото е предназначен. искрено се надявам част от настроението, с което съм писала, по някакъв начин да се е запечатало в междуредовите пространства, но, мога да мина и без тази егоцентрична (само)оценка. както и да е.

мисълта ми е друга. как е възможно тези хора да бъдат толкова многопластови, че да намират сила и настроение в себе си да бъдат толкова широкообхватни? да вземем например хаджиме сораяма – окей, основната му тема е еротиката и женското тяло. обаче, какъв трябва да е този талант, че само с един щрих, дето се казва, да разбиеш тотално границата между хардкор-порното и тази еротичва картина, която, като я гледаш, имаш усещането, че жената, нарисувана в нея, не само е невинна, ами и девствена чак? защото сораяма е изрод – докато се занимавах с него, направо ми се събраха очите в точка. но е гении.

същата работа и с джим уорън. фотореализма не го коментирам въобще. но иначе – непредсказуем като дали. някак си, някои от картините му изглеждат като да са извадени от сън. адски приказни, величествени и нежни визии създава този човек – и всъщност, за разлика от сораяма, който използва спрейове и air-brush, уорън постига дълбочината на картините си само с маслени бои – според мен, за да сътвориш нещо толкова детайлно с помоща на масло, просто трябва да си много отдаден на това, което правиш, защото маслото е отвратително капризно за работа. обаче, ето на, джим уорън го прави… и в същото време, с лекотата, с която създава красиви и приказни пейзажи – способен е и да създаде гротеска, пред която и най-кошмарните халюцинации на гигер биха изглеждали като невинен младежки сън. поне аз така си мисля…

както и да е, радвам се, че открих джим уорън за себе си. съвременик ни е – и по някакъв начин, това, плюс фактът, че можеш да му напишеш и-мейл, на който той ще отговори – ми някак си, това го прави доста по-близък до отворения към такъв вид изкуства човек.