жестока мигрена ме мъчи в близкото денонощие. заболява ме глава веднъж на високосна година, сигурно, но заболи ли ме… адско нещо е. и винаги е предизвикано от много, ама много жестоко скъсани нерви – вчера направо имах чувството как известно количество синапси умират в кански мъки, честна дума!

вчера за пореден път се убедих, че бивам ли ръчкана или дразнена за каквото и да било – резултатът е нечовешки направо. способна съм наистина да изляза извън кожата си, да хвърлям предмети около себе си и да крещя. ама много. мама му стара, толкова ли е трудно понякога на хората да преценят точния момент, в който трябва да си затворят устата?! явно, да. за в случай, че не ти се четат тръшканици и дуднене, тук пльосвам един more-таг,  за да се спреш овреме

разбира се, голяма част от безвъзвратно загубените ми нервни клетки се дължат не на какво да е, а на шибаняците от МА, с които много успешно се бях изядосала преди месец . така или иначе, още тогава си бях записала час при съответния специалист, който се оказа някакво ебати ценното и рядко светило по въпросите, които ме интересуват, щото, видиш ли, записванията при него стават с месец назад, а нашичкия приема само три дни в седмицата за по три часа в медицинска академия. и тук въпросът е принципен, моля-моля. някой би казал – ми що не си платиш и не отидеш на частно? ами защото си плащам осигуровките, затова. и ми се иска, някак си, да има полза от вноските, които коректно внасям всеки месец – иначе, каква е логиката да плащам за услуга, която не ми се осигурява?! в края на краищата, здравната каса ми дава изследването, от което имам нужда – защо да не се възползвам от него, след като така или иначе съм си платила?!

както и да е.сядам аз да чакам гуруто да дойде и да ме прегледа в 11.00 часа, за колкото и се бях записала. не знам при теб как стоят нещата, обаче аз много мразя да се социализирам пред лекарския кабинет, завръзвайки разговори с чакащите до мен, обсъждайки болести, диагнози, здравната каса и тям подобни, и затова, наложи ли ми се да чакам пред лекарски кабинет, се въоражавам с книжка. обаче, напоследък все по често срещам представители на тая категория човешка, които са маниакално уверени, че светът се върти около тяхната персона, затова околните, находящи се в радиус от 200 метра трябва задължително да чуят това, което тези хора имат да казват. ако има нещо, което мразя до дъното на душата си, то това са безсмислените, многословни излияния, фрашкани с цветисти подробности, вмъкнати мисли, фрази във фразата, ретроспекции и всякаква такава безумна информация, която тези нахални същества не се посвеняват по никакъв начин да ти изсипят връз главата, без да те питат искаш или не. ау-у-у-у-у-у-у… една такава кифла се появи за преглед при същия лекар. абе, просто има хора, които отворят ли си устата, само правилно насочено кроше може да им я затвори успешно – тая като лавна… вярваш ли ми, че й научих цялата биография: как родила детето си, с какви усложнения, моля ти се, къде, как се е казвала акушераката й, мнението й за лекарската корупция, за свекърва й… задъхах се по едно време, честно казано – ставах, излизах, разхождах се, само и само да не съм около това същество. междувременно, лекаря все още не беше благоволил да се появи, въреки, че беше вече 12.00 часа, но пък за сметка на това, довтаса още една кифла от породата на празноговорящите личности. абе, мама му стара, толкова ли е трудно да се осъзнае, наистина, че просто има някои неща, които е здравословно да си ги пазиш за себе си, които не ме интересуват, които не желая да слушам по никакъв начин?! тая втората беше още по-зле. от типа каки, които въпреки че отдавна са прехвърлили 60-така, все още се възприемат като 30 годишна вървелка. лошо нема. всъщност, лошото беше, че тая кака беше още по-кофти версия на скудоумно говорящите люде… по скоро за вреда, отколкото за полза, но имам отвратително остър слух – способна съм съвършено точно да различа ниските честоти в един глас, какво остава за високите такива. тая жена ме побърка!!! остави, че говореше много и високо. остави факта, че беше избрала като тема не какво да е, а симптомите на критическата си възраст. обаче гласът й – незная дали може човешкия тембър да бъде описан с думи, но си предстваи високочестотен, писклив, носов и някак си мънкащ глас, който, резониращ в стените на висок коридор, покрит с мрамор, ти обяснява за студени и топли вълни, ебаси! мръднах по-далеч от нея, за да не я чувам, обаче няма спасение, братко, това гласище отвратително просто ми се забиваше като пирони във фронталния лоб! ба му мамата, направо! идваше ми по едно време да я хвана за якичката тая женица, и да я разтърся, само и само да млъкне, а после да я питам мислила ли е за самоубийство, щото да се отърве от мъките на критическата възраст! принципно, не вярвам особено в енергийни вампири и дрън-дрън, обаче, тая женица ми пийна сосеца, заклевам се! само след 2 минути слушане на отвратителния й, натрапчив и гаден глас ме заболя главата, честно говоря! още повече, започнах яко да се изнервям, защото въпросният доктор коларов, за когото имах записан час… ами, нямаше го и в 2 часа, опашката от изнервени пазиенти растеше и така нататък. колегата му го търсил по телефона, оня не вдигал, звънял на жена му, но и тя не вдигала, абе някаква такава сапунка се заформяше… докато най-накрая стана ясно, че въпросия доктор, който чаках, всъщонст е с гноен абцес на гърлото и няма да идва до края на седмицата на работа. добре де, ама дето се вика, толкова ли е било зле положението с гърлото му, та да не може да се обади по телефона и да предупреди, че няма да дойде на работа, вместо цели четири часа изнервени пациенти да чакат като ненормални? ебати и безхаберието, и ненормалното отношение! ако това е лекар, аз ще се застрелям, защото някак си, не можах да повярвам във версита с болното гърло, защото доколкото знам, същия този лекар си има частен кабинет в света ана. може ли такова безхаберие сега? най-тъпото в слечая е, че никой не ми даде реален отговор дали в крайна сметка, ще мога да получа нов час при този лекар, дали в крайна сметка, когато благоволи да отиде на работа, ще ме приеме, и въобще, за какво става въпрос – мама му стара, но вече втори месец не мога да си направя контромлен преглед, защото системамата в медицинска академия е под всякаква критика, никой не го ебе за задълженията му и в крайна сметка, сериозно се замислям дали да не се обърна към етичната комисия към българския лекарски съюз. ами писна ми бе, в крайна сметка!!! писна ми да ме разиграват, да ме правят на маймуна и на идиот, само защото съм решила да отида на преглед при единсвения, едва ли не, специалист в града. това лекарите на моменти могат да бъдат най-противното и отвратително племе, заклевам се!

така или иначе, не само, че не си свърших работата, но четири часовото чакане в комбинация с твърде неприятната компания страхотно ме изнерви… и резултата е мигрена, която вече втори ден ме мъчи и ме е заключила у дома на затъмнено и тихо. просто, нямам аз късмет с лекарска помощ и това си е! 

иначе, prison break свърши. незнам защо, обаче бях останала с твърдите очаквания, че моя любимец – кофти копелето от фбр, дъ спешъл ейджънта алекс махоун – ще бъде трагично застрелян, ама на, биде прецакан от скофийлд брос. доста смесени чувства ми остави последния епизод. някак си, по едно време имах чувството, че сценарния екип просто се е насилвал нечовешки да пълни праймтаймовото време със сюжет – мен ако ме питаш, имаше поне десетина минути напълно излишни. като цяло, сериалът беше адски готин, но два сезона са му предоволно достатъчни – огромен плюс на втория сезон, естествено, беше уилям фихтър, който вкара, така да се каже, малко живот в сериите с направо нечовешката си игра. така като гледам, обаче, май ще има и трети сезон, в който подозирам намесата на свръхестествени сили, тайни експерименти, извънземни и контакти с отвъдното. дръзвам да предположа, че дори и уилям фихтър няма да спаси положението с брилянтна игра, щото нещата вече ще отиват на към `дързост и красота`, а не на екшън сериал със силно флаш-звучене. поживьом, увидим, но сигурно ще се окажа права, защото тоя отворен финал, който бяха пльоснали, предполага именно такова латино развитие на сюжета, ама карай.

сега отивам да боря мигрената, която все още не ме е пуснала от жестоките си лапи.

чао.