the проекта is finished!!! « организираният хаос

ай-ай-юпи-юпи-ай!!!

най-накрая, след една година нечовешки труд нашия си проект е готов, и, след хиляди ядове, вече е он-лайн! кой знае, този първи сайт може да се окаже началото на голям и успешен медиен консорциум някой ден, но тук и сега, това е медията, в която безусловно вярваме, а всеки пиксел ми е невероятно скъп, най-малкото заради това, че е създаден с много упоритост, и хъс да се научиш да правиш нещо, с което досега не си се занимавал. в този ред на мисли, с тази нелека задача се зае моя любим, и, възхищавам се на безкрайното му търпение да научи и прилага нови неща. буквално, пиксел по пиксел, този сайт е негово дело - аз не съм способна на такова търпение!

откровено казано, вълнувам се много, и малко треперя, пишейки тези редове. всъщност – и двамата се чувстваме така. показваме на света нещо, върху което всеки може да посегне, да се влюби или охули, нещо, което наистина чувстваме безкрайно наше, най-малкото заради това, че по някакъв начин изразява това, което… сме ние самите, дълбоко под кожата си.

има и нещо друго, не по-малко важно. аз съм журналист. като такава, обаче, често ми се е налагало да защитавам чисто човешките си позиции в даден материал или репортаж, неща, които, обикновено са падали по време на монтаж просто защото или не са достатъчно комерсиални, или, в повечето случаи, не достатъчно лицеприятни за някого. е, не винаги съм била съгласна с това дадена истина да бъде спестявана, и може би точно заради това доста често смянам работните си места да кажем, че чрез нашия си сайт се опитвам по някакъв начин да казвам свободно нещата такива, каквито са. наясно съм, че по никакъв начин не преоткриваме топлата вода, но някак си, колкото и наивно да звучи, ще ми се да вярвам, че и някое хлапе на 14-15 години ще погледне този проект. и може би ще се замисли, че има и други неща, освен последния модел телефон, сумата на джобните пари, чалгата или празните стереотипи. наивно е от моя страна, но – вярвам го! в същото време, ще ни се и да се забавляваме, да научим хората около себе си на нещо, да ги усмихнем, да ги накараме да помечтаят… и ако кашичката наистина се е получила малко еклектична – то е от добри чувства, не от друго!