музиката е нещо безкрайно важно за мен, жизнено необходимо както витамините, да речем. не мога без моята си музика, която ме вдъхновява за доста от нещата, които правя – признавам си, много от това, което някога съм написала или нарисувала, е плод именно на настроението и чувствата, които дадено парче е събудило в мен. някой ден може и да се престраша да публикувам плодовете на личното си творчество, а може и да не, но винаги катализатора, който ме е предизвиквал да създавам, е била именно музиката.

има няколко групи, които винаги мога да разпозная, дори и никога да не съм чувала парчето, което слушам. чувството е смущаващо близо до безкрайно страстна любов, но това наистина са групи и изпълнители, които са докоснали някаква много съществена част от мен, и, колкото и нелепо да звучи, но са дали някаква насока на чувствата, емоциите и начина ми на въприемане на света: TEXAS, G`N`R, U2, Smash mouth, Real Big Fish, Dream Theatre, Blind Guardian, Billy Idol, David Bowie… това са моите хора , и ако трябва да прекарам една година на безлюден остров, именно тяхната музика ще ми прави компания.

но ако трябва да споделя първата си любов в музиката, и то- любов, която датира може би от 20 години, короната на първенството безусловно принадлежи на A-ha. (разбира се, като бяхме по-млади, половината ми съученички искаха да се оженят за дейвид ковърдейл – е, не че и аз не харесвам батко си дейвид и не съм куфяла на страхотните white snake, но в романтичните ми момински мечти главното действащо лице беше мортън харкет. ) има нещо много странно, приятно странно в звученето на тази група. нещо нежно. нещо много чувствено и загадъчно, като полузабравен сън или спомен, нещо урбанистично и приказно в същото време. просто – кажи A-Ha, и не се обяснявай повече! и до ден-днешен слушам определени техни парчета в дадени моменти и настроения – става въпрос за stay on these roads, crying in the rain, touchy – абе, А-На, нямат слаба песен за мен. парчето, което стои на върха на личните ми класации безспорно е take on me – до такава степен ме беше обзело по едно време, че бях изколекционирала де що имаше кавър по въпроса, а и всичките ми възможни телефни звъняха с тази мелодия.

разбира се, клипът към парчето беше нещо много готино и модерно за времето си.  това филмче беше истинско вдъхновение за мен, честно! (както ще се убедиш след малко, все още важи, най-малкото заради емоцията, която носи, въпреки, че технологията на направата му може и да ти се стори леко смешновата, ако си след 85-ти набор). в славните тоталитарни времена, когато западната музика се смяташе за упадъчно капиталистическо влияние, но затова пък се разпространяваше подмасово, което й придаваше някаква невероятна апокрифна прелест, отнякъде ми беше попаднала видеокасета с клипове. (да, може да се каже, че и ние бяхме упадъчно семейство, щото в онези времена имахме видео, а аз и брат ми ходехме с дънки на училище!!!) въпросната касета беше едно от съкровищата ни с брат ми – въртяхме я и я слушахме може би по 10 пъти на ден, разменяхме я с други ентусиасти, защото на фона на бисер киров и руската естрада – все музика, одобрена от партията като градивна – това бяха единствените начини да слушаме музиката, която наистина харесвахме. интересни времена бяха, наистина…

както и да е, извинявай за отплесването. като поотраснахме малко с брато… абе, тая въпросна касета, на която беше записан и клипа към take on me някъде изчезна. брат ми обвинява мен, че аз съм я попиляла, аз пък него и т.н., но така и не се разбра къде се затри въпросното чудо – лентата направо се беше изтрила от въртене, но в случая важна беше емоционалната стойност… минаха години, чудото, наречено интернет достигна и до нас, заедно с невероятните възможности да си пиратстваш неща, които вече ги няма, не се издават или порсто не знаеш откъде да си купиш. но, така или иначе, дълго време не успявах да си намеря точно един, определен клип… до днес.

и така… представам на твоето внимание A-Ha и клипът към едно от безспорно легендарните им парчета Take On Me. enjoy – надявам се да съм успяла да те заразя с част от емоцията си.