признавам, отдавна не ми беше попадала група, която да ме закове на място, докато  слушам, и нищо друго да няма значение, освен саунда в слушалките ми – дето се вика, малко трудничко е to lurn old dog to new tricks, и респективно – към нови музикални предпочитания, като се има предвид, че напоследък, световната сцена бълва ли бълва звездички-еднодневки, които правят по един летен-мега-супер-дупер-хит, и после – айде чао, никой не чува за тях. а ако става въпрос за хардрок – просто не ми се коментира. 

наскоро, обаче, съвсем случайно ни светнаха за една група, която може и да не е от най-новите в световен мащаб, но за нас беше нещо много свежо и, както се оказа, готино. става въпрос за avanged sevenfold. да си призная, отнасям се с леко недоверие към нови за мен неща, но, дечурлигата от тази групичка ме грабнаха още от първото чуване. за да не изпадам в излишно многословие, ще кажа само, че на мен ми звучат  емоционални като G`N`R, с интелигентността на dream theatre, спидаджийски китарни сола като на хелоуин,  внушение като на the qure (от време на време) и… красиви като бой-банда. поне – според мен

seize the day е Парчето, според мен, и, слушайки и гледайки го открих много и красиво направени препратки към много от музиката, с която съм израсла. пък и, личи си, че и те самите са фенове. enjoy!