имам си тайфа любими филмови и литературни герои, на които много се радвам. на някои от тях невероятно се кефя, защото по някакъв начин съм разпознала себе си или съм научила нещо важно. други от тях са просто готини… хм, хора, животни, същества, образи, които ми създават настроение. както ще забележиш, колекцията е доста еклектична и далеч не изискана, но пък, кой е казал, че трябва да си вадим заключенията за живота, вселената и всичко останало, базирайки се само върху някакви софистицирани тенденции в киното или литературата? (баси, виждаш ли какви засукани думички ползвам, а? ) както и да е. ще те запозная с моите хора, и ще ти кажа защо те са важни за мен.1. gill, finding nemo

принципно, на мнение съм, че `търсенето на немо` е много, много повече от детско филмче – това е и филм за възрастни, за отношението баща/деца… за това защо мъжете мразят да питат за посоката:lol: … някой ден със сигурност ще пусна това филмче и на моите деца.

сцената е, когато немо се беше заклещил в тръбата на филтъра за кислород, и гил се появи, за да накара малкия сам да се пробва да се освободи. (казано честно, настръхнах, когато за първи път видях гил – страхотно `изпипан`, силен образ… и, естествено, с гласа на уилям дефо – един от най-страхотно звучащите мъжки гласове за мен. кефи ме тенденцията героите в 3д анимациите да приличат визуално на хората, които ги озвучават.) най-въздействащият момент в целия филм въобще за мен беше точно този епизод – немо се шашка, че не може да се измъкне, защото има малка перка, а гил бавно и грациозно се обръща, показвайки своята брутално скъсана перка и произнасяйки с дрезгаво достойнство: `it never stop me!` това е сцената, това е репликата!!! и нещо, което по някакъв начин остана много надълбоко в мен – а то е, че независимо колко са разкъсани перките ти, трябва и трябва да опитваш… и понякога успяваш. страхотно, наистина. именно това направи гил специален за мен… и, не след дълго, тази риба се превърна в нещо наистина много, много специално между мен и любимия ми мъж.

2.балто

…е образ, създаден по истински случай, всъщност. I`m a dog person, по принцип, но, така или иначе, историята, разказана в анимационната версия ми допада много повече – балто е половин хъски, половин вълк, разбира се. неведнъж съм казвала, че не винаги чистокръвните животни, и, хм, хора, задължително са по-добри и по-съвършени. смесената кръв, и по специално, смесената с вълча кръв дава предимства като сила, достойнство, смелост, но най-вече – гордост.

всъщност, фенка съм на почти всички вариации на темата `кучета-вълци герои` – харесах и `white fang` на дж.лондон, и дори и екранизацията по лентата ми допадна,

а другото ми любимо куче е мая, хъскито-водач от `8below`, филм, който също е създаден по истински случай. признавам, пролях литри сълзи, докато гледах този филм – винаги става така, когато гледам истории с животни (да не ти казвам на `черния красавец` какво беше), но точно този филм наистина ме разтърси. и, понеже съм зла гад, ако все пак се решиш да го гледаш, в случай, че не си, ще ти кажа, че в крайна сметка, нещата завършват с хепи-енд.

сега следва една колекция от т.прачет, който няма безинтересен герои и книга, която да не предизвиква истерични пристъпи на неистов смях, което неминуемо води до:

3. баба вихронрав

триото вещици винаги са `майката, девственицата и онази другата`. е, тя е `онази, другата`. рязка, дръпната, може и да те набие, ако не я слушаш, винаги иска нещата да стават по правилния начин, а именно, както тя е казала, че трябва да станат, сигурна, стабилна, строга, справедлива, винаги можеш да разчиташ, че ще направи точно това, което е нужно да бъде направено, а не това, което си мислиш, че искаш, и то винаги ще е правилното. и е вещица, все пак.

4.смърт

дълга черна мантия, закачулен скелет, коса, окей, до тук – добре, така трябва да изглежда смъртта. но, някак си, адски вкусна ми се струва идеята за такъв смърт, който има своето си чувство за хумор, старае се да прилича на човек, доколкото може, винаги пише с шрифт times new roman и казва фундаментални истини, винаги с ГЛАВНИ БУКВИ. някак си, това прави идеята за смъртта малко по-поносима и лесна за преглъщане, да речем.

5. великата а`туин

светът е легнал на гърбовете на четири слона, стъпили на корубата на огромна костенурка, която най-спокойно си плува през времето и пространството. представяш ли си какви яки `плещи` трябва да имаш, че да носиш такава тежест върху себе си? така или иначе, символът с а`туин е достатъчно ясен. признавам, това е второто ми животно-фетиш – вкъщи имам невъобразимо количество костенурки под формата на играчки, свещничета, статуетки, вазички и т.н. пък и бижутата, които нося, пак са костерунки. кефя се на този символ. всъщност, идеята, че света се носи от костерунка не е авторска на прачет, а, доколкото знам, е заимствана от индийската митология, но, така или иначе, си звучи много фънки. оставяме настрана асоциациите с мъдрост и дълголетие, които също са решаващ фактор при харесването ми на това животинче. но, да си припомним и приказката за костенурката и заека, и по какъв фин начин стадо костенурки прецакаха нафукания дългоух тип, който самоуверено вярваше, че ще спечели състезанието по бягане на дълги разстояния лукаво и хитро животно, което си струва да бъде харесвано. лека рептофивия, предполагам.

6. луи льо лапоант

добрият вампир от великолепната книга на ан райс `интервю с вампир`. влюбена съм! всъщност, вампирът лестат е звездата във вампирските хроники на райс, но аз определено предпочитам луи – чудовището, което съзнава своята чудовищност… и именно, това го прави и добро, и трагично, и чудовищно. всъщност, в същата готическа категория слагам и лорд байрон – не гениалния английски поет, а героят на том холанд от другата книга, която дълрбоко ме разтърси – `вампирът`. тази книга интерпретира в готик-вариант историята на лорд байрън и неговите пътувания до гърция и турция. в името на сюжета, са използвани и автентични писма, споменавани са и хора, близки на байрон, и то по такъв невероятно готик-хорър-сензитив уей, че няма как да не повярваш поне за момент, че да, напълно възможно е байрън да е все още жив… като вампир. готина книга, наистина. принципно, падам си по `вампирския` жанр, но, много са малко смислените филми по темата – с изключение на `вампирска приказка` (който, по дяволите, не мога да намеря в ни един торент-тракер), `интервю с вампир`, `блейд – 1` и `дракула` – с киану рийвс, антъни хопкинс, гари олдмън и уинона райдър. останалите интерпретации по темата просто не важат.

7. джини

духът от лампата на аладин. ами, идиот си е, просто! пък и някак си, забавно си е да си имаш под ръка приятелче, което може да сбъдва желанията ти и да ти помага по всякакъв начин. папагалът яго е другия претендент за жълтата фанелка от този филм – нечовешки ме разсмиваше, честно казано!

8. джон престън

дяконът от еквилибриум, който в крайна сметка, започна да чувства. така де, не можеш да избягаш от съдбата си, но истината е – крисчън бейл. :in love:

9.last unicorn

последният еднорог. всъщност, обичам цялото филмче! още една красива, нежна и приказна история. гледала съм този филм сигурно 7-8 пъти – и като дете, и като по-голяма, и, без срам си признавам, и на него съм ронила сълзи. филмът е доста стар, доколкото зная, създаден е към 80-те години, но всякаквите му манги, анимета и три-ди-шитс просто бледнеят – най-малкото, заради невероятната емоция. пък и да си последното приказно създание на света, и да се съгласиш част от теб да е завинаги смъртна в името на това да спасиш себеподобните си и да се влюбиш не е никак малко, нали? саундтрака на филма е на `америка`. всеки път, когато чуя баладата им`последният еднорог`… и, признавам си, нещо ме стисва за гърлото.

10. джаред, царят на гоблините

… от друга класика от моето детсво, `лабиринт`, филм, който също съм гледала десетки пъти. харесвах образа на джаред, но, май повече харесвах саундтрака – не съм го споменавала досега, но дейвид бауи е мой много любим певец може би от…шести клас. колкото до `лабиринт` – имаше много сладури там, наистина – людо, джуджето, сър… а сега де, убягна ми името в момента, но, става въпрос глухото-куче-териер-сър-незнамсикойси. адски готино филмче беше. топ сцената – балните танци

11. лара крофт

дълга тъмна плитка, мрачно, но красиво изражение, екстремно живееща, мъжкарана, която се справя добре с оръжията… какво повече?

12. сет

имам някаква слабост към ангелите, не е истина направо. никълъс кейдж, за когото не може да се каже, че някога е правил слаба роля, прави невероятен образ в `град на ангели`, където играе сет, ангелът, решил да пожертва безсмъртието и божествеността си в името на любовта си към смъртен човек. адски много ме трогна този филм, а никълъс кейдж си е просто никълъс кейдж, и това е положението. всъщност, има още няколко филмови ангела, на които се радвам много – това е `майкъл`, от едноименния филм, в ролята – джон траволта, и ангелите-идиоти бартълби и локи от догма (aka мат деймиън и бен афлек). и, да, господ е жена, все пак!

13. андрю

робин уилямс. да. за мен – гениален – способен както да те разсмее до сълзи, така и да те накара да се усмихваш… пак през сълзи. още един великолепен актьор, който също няма слаба роля, но тази, която по някакъв начин ме е докоснала много лично, е ролята, която прави в `200 годишен човек` – трогателна, драматична, смешна, истинска. ами, няма такъв филм, просто!!!

14. джаба

обожавам `междузвездни войни`. такъв филм няма, няма и да има евър. обичам ги всичките – люк скайокър, лея и хан соло, си-трипио също, а р2д2 е сред най-готините типажи за мен – малък, дребен, отворен и непукист. и, признавам си, влюбена съм в чубака – до там, че преди да се сдобия с миниатюрното чудовище, дето се има за куче, исках да си взема кокершпаниол, да си го кръстя чубака и да го разрошвам (всъщност, сега си давам сметка, че съм била на крачка от голяма грешка, защото кокершпаниолите просто са идиоти в най-добрия смисъл на думата – е, не, че пинчерите не са, ама, уатевър!) та, обичам всички от междузвездни войни. но – и да не ми се смееш много – някак си, имам много, ама наистина много голям сантимент към джаба. историята си има история, естествено – `междузвездни войни` беше първия филм, на който батко ме заведе с негов приятел, батко веско, а аз точно се бях научила да чета(била съм някъде на 6 години, мисля). имам ама много ясен спомен, че ми стана мъчно, и а-ха да се разплача, когато лея `уби гущерчето`, когато батко веско ми каза, че то е наужким, че са го върнали обратно в зоопарка. оттогава та до ден днешен на това момче (което сега е към 40 годишен батка) му излезе ник-нейм джаба, с който цялата махала го познава. и до ден-днешен, като се засечем пред входа, си казваме `здрасти, джабче!`

15. хари потър

добре де, признавам си, това е най-новото попълнение, но след като съвсем наскоро прочетох книжките. иначе, смятам, че даниел радклиф, който играе ролята, е бил страшно сладко дете, от което, за жалост, според мен няма да се получи красив мъж, ама кой знае. мисълта ми е, че ми харесва детето магьосник, въпреки, че малко омешани стават символите, като се замислиш: пепеляшка, избраният, лидерът, магьосникът…

та, това бяха моите хора – е, така, като чета какви съм ги писала, излиза, че верно съм пролява ебати литража сълзи, докато съм гледала половината от изброените филми, но пък и в това да се разплачеш на готин филм също си има своята прелест. важно е внушението. и магията. и това, което остава в душата ти и начина, по който го интерпретираш. пък и фантазията също трябва да се храни, нали?

(всъщност, числото 15 също е специално, символично, то е направо религия, ама… тайна, в която са посветени много малко хора , ама те си знаят що ги бият, нали така?!)