************************************* 

от доста отдавна ми се върти идеята да монтирам импресия от снимки и музика, която да илюстрира притчата за чувствата, които си играли на криеница. (коварната идея на целия замисъл беше да спамна готовото клипче на няколко души от мейл-листа ми, с които обикновено се замеряме с подобни щуротии по кю-тата.  ) надявам се съвсем скоро да имам достатъчно време и да раздвижа кадрите, да им подложа съответната музика (върти ми се нещо на сара брайтмън) и субс.

това, което ще видиш, е малко рошав и доста левашки стори-борд на цялата идея, но ако не друго, поне трябваше да нахвърлям някакви предварителни, хм, щрихи. използвала съм репродукции на борис валежо, джули бел и франк фразетта, (както и малко плънка от гугъл), идеята е да сложа и мои кадри във вече готовото нещо. борис валежо ми харесва най-вече заради невероятния фотореализъм, коато е заложен във всичките му картини, а и фентъзи-сюжетите, по които рисува, наистина са най-подходящи за илюстрирането на подобна идея. харесвам и нещата на съпругата му, джули бел, но някак си, тя ми се струва малко `роботизирана` като за романтична импресия, но, ще видиш и нейни картини. франк фразетта пък е личния ми гуру в  оld-school фентъзи-арта, въпреки, че тук е използвана само една негова картина.

вероятно ще се опитам да сглобя цялото нещо с windows movie maker – като най-бърз и мързелив вариант, но ако не стане, ще се връщаме, явно, на добрия стар рremier.

та така. ако не друго, поне историята, разказана между картините, се надявам да ти хареса.

желая ти усмивки

 Когато чувствата си играли на криеница

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.

Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: 

- Хайде да играем на криеница, а!? 

ИНТРИГАТА повдигнала вежди: 

- Криеница? Що за игра е това? 

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва, затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък. 

 ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА

РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО,

само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.

ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват.

ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата).

СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

- Едно, две, три, … – започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ.

Скрил се той зад най-близкия камък край пътя,

ВЯРАТА се издигнала в небесата, 

 ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА,

който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво.БЛАГОРОДСТВОТО

много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА,

хралупата в едно дърво – ами че това е за СТРАХА,

крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО,

полъхът на вятъра – той е за СВОБОДАТА!

И така, то се замаскирало в слънчевия лъч.

 

ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си.

ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата),

а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана.

 ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно. 

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето.

И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му. 

- Един милион, – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА.

После чула как ВЯРАТА спори с Бога,

а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ.

Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост.

Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. 

И ето че всички били намерени: 

ТАЛАНТА – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана). 

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. 

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…