Така. Започвам този блог с идеята, че ми предстои нещо ново. Давам си един месец. Време, през което ще се опитам да затръшна някои врати към места, към които не искам да се връщам, или направо да изгоря мостовете (ха, колко са вкусни и удобни клишетата, нали?!), но и време, през което ще се опитам да прогоря нови пътеки пред себе си, да създам нови възможности и да си намеря поредните стени за трошене с глава, зад които обикновено ме чакат триумфите от някои дълго гонени мои цели (и зверско главоболие). Познавйки себе си, най-вероятно тук често ще четеш дълги и подробни излияния за това колко несправедлив и гаден е животът, и как клетата аз, като една същинска малка Ида се опитвам да си намеря местенцето под слънцето, за да залитна до тоталната противоположност и да се нося на крилете на еуфорията заради нещо, което ми е доставило радост. Не съм фен на глобалните изказвания, но понякога съм безумно крайна.  Но пък винаги говоря истината. Стига толкова помпозни лафове за `добро утро`. Ето ме.  Тук съм. Почна се.