организираният хаос

тъй. официално го закърших, уважаеми дами и господа

а аз се чудя защо напоследък все нещо не ми е в час, все ми е криво и прочее неща – е, явно интуицията ми ай-акрая си е казала тежката дума.

слушайте сега.

не знам дали съм ви разправяла, обаче по доста фънки начин се обзаведох с настоящата си работа. преди около две години и кусур, да не кажа три, мое приятелче операторче спешно ми се обади, защото си търсеше репортер за външна продукция, която, както се оказа, беше рекламен репортаж за продукт, внасян и дистрибутиран тук от чужда фирма, сръбска, за да бъдем по-точни.

лесни пари.

с шефечето – 22 годишно хлапе тогава- се сдушихме и той ме нае за постояно към продукцията в ролята ми на репортер и водящ – забележи, агажимент два пъти в месеца само срещу мого стабилен хонорар, лесни пари, както казах. после му допадна как работя, и ми предложи постоянна работа в офиса. после взе, та му аресА още повече стила ми на работа, и взе, та ми предложи да стана заместник-вожд на отдела за българия в негово отсъствие, което идваше да значи, че цялата работа около медия и маркетинг стратегия и моиторинг бяха моя работа, плюс котролираето на директните продажби на въпросната медицинска щуротия. няма лошо, и да си призная, това може би е била най-сладката ми работа, въпреки, че имах много повече отговорности, а и залеч по-сериозни, отколкото някога и някъде в журналистическия бизес. няма да си изкривя душата, че алекс е бил най-коректия ми работодател досега. разбира се, хващали сме се за шиите заради много простотии - да речем, аз съм отказвала да пусна филм, ако има дребни дефекти, и никога не съм се свенила да го подплясквам хлапето зад врата, когато се е налагало по този въпрос, защото, все пак, десет години в телевизия са това, а не десет дни, в крайна сметка, и не мога да се изплюя връз името си. няма да скрия също, че ми се налагаше да работя с една откровена откачалка, която вършеше големи постотии в работата и не вднъж и два пъти съм оправяла и нейните бакии, стоейки в офиса до сред нощите, но и това се преодоляваше лесно. а имаше и един изключитело тъп момент, в който шефа ми – нафуканото сръбско петле – беше решил наистина да ми се прави на шеф – заради закъсненията на гореспоменатата госпожа ми беше заповядал всеки път, когато се поява в офиса, да му се обаждам от офисния телефон по мобилния, за да засича кога АЗ, бременна в пети месец, идвам на работа. разбира се, тогава изриганах и го наджафках като пинчер, като му обясих изключително детайлно, че не съм нито тийнейджър с вечерен час, нито затворик под гаранция, за да си позволява такива изисквания към мен, така че да внимава, за да си нямаме излиши хър-мър. абе, имаше си глупости, както навсякъде. ставаше ли въпрос за бизнес, обаче, с алекс се разбирахме от четвърт дума, и никога не сме имали никакви проблеми в това отношение – той коректен, аз коректна, всичко беше точно. работата ни вървеше, бачках здравата, продажбите растяха, кинтите се лееха, и в общи линии, всички бяхме щастливи и доволни. после, като влязох в шести месец, си намерих много печен заместник, както и нова водяща на предаването, после си взех полагаемата ми се почивка, прибрах си се у дома да си добременея и родя на спокойствие и така. не съм имала никакви проблеми – или почти никакви – с докумети и щуротии отоносно обезщетения или нещо подобно – не и откъм страна на работодателя ми, честно да си кажа, и понеже взимах неприлично добра заплата, си свирках и пеех, докато си гледам детето. после стана така, че александър, моя шеф, се премести в офиса в гърция, а тукашното ръководство беше поверено на друг (който, както се оказа, е син на един от големите шефове).

и от тук насетне започва настоящия параграф 22… да се смееш ли, та да плачеш ли…

фирмата е словенска, има си генерален директор и главен офис в любляна. всеки от акционерите във фирмата отговаря по за няколко офиса, разпръснати из европа, а за всеки един такъв офис отговаря мениджър – какъвто беше александър. нашия баш войвода се казва господин ненад лойпур, който притежава доста голямо дялово участие във фирмата, има своя дъщерна такава и рънва бая офиси из европа. в чест на истиата, не осатанах с никак приятно впечатление от него – нафукан костюмар, македонец, който си мисли, че е хванал бога за левия налъм. запознахме се, когато той беше тук за снимането на един филм, като междувременно, обсъждахме и моето повишение. тогава господинаа ме погледна отвисоко, и ме запита говоря ли македонски с такъв тон, сякаш да владея македонски!!! (македонски, братче, можеш ли да си представиш??) е най-естествеото и задължително нещо на света, естествео като тъмните ми очи и задължително като кафето сутрин. прекипя ми и се усмихнах: `no,sir, i speaк only my native languange and litle english`

да работиш със сърбин не е цвете за мирисане. да си имаш работа с македонец, обаче – маjка плаче!!!

така… аз вече съм си вкъщи, моите хора бачкат, та пушек се вдига – с моето ноу-хау за рекламата, перфектния заместик, който си намерих и алекс, които, като истиски човек на буквата, си вършеше много съвестно работата, и така, докато алекс не го привикаха да разработи офисите в турция и гърция. на моите хора им натресли за мениджър сина на ненад, владо, който, както се оказва, бил някакъв егати нехранимайкото, който правел каквото си иска, та баща му от зор решил да му амери някаква работа, дано се кротне малко – рокада, която се случва някъде преди шест месеца, и за която мен бегло ме осведомиха. междувременно, алекс се спаси от българия и много готино си разработил нещата в гърция – и евала му правя на момчето, защото наистиа бачкаше като змей горянин.

колкото до мен, аз, да си призная откровено, мисля да си гледам детето, и ако ще се връщам на работа въобще, си правех планове да поработвам по на половин ден или да прекарвам по няколко дни от седмицата само в офиса- всичките ми правомощия бяха прехвърлени на пешо, заместника ми, и аз нямах нищо против да севърна дори на по-ниска длъжност. ако въобще се върнех, де – отдавна съм си навила на масрафа и нямам чак такава вопиюща нужда от работа, ама, дето се вика, колкото да не затъпея и да не си стоя постоянно вкъщи, пък и още една заплата, хич да не е, би добре дошла за подпомагане на семейия бюджет.

да, ама не

преди няколко дни ми се обади счетоводителката ни, и почти в истерия ми каза, че фирмата се закрива, а понеже аз съм единствената по майчинство, трябва да се намери вариант за мен за да мога да получавам майчинските до навършване на две години на Боро. още по-лошо – тя не знаеше как точнно предстои фирмата да бъде закрита – дали ще се обявява фалит, дали ще се продава, дали ще се закрива – абе, нищичко, а за да се затвори офиса тук, най малкото тя трябва да е наясно как точно, зад а подт(готви съответните бумаги! оказва се също така, че да се работи с новия мениджър, владо, далеч не е така лесно и свежо, както с алекс… лошо ми стана. със счетоводителката се разбрахме в понеделник, демек вчера, да отида в офиса и да видим какво и как ще се случва с мен, защото неанад войвода щял бил да дойде `с голямата торба с пари`, както се изразил, та да може да ми се подготвят всички документи и да мога да си оправя моите си бакии.

отивам днес аз в офиса, нахилена до ушите, и заварвам счетоводителката и пешо да седят сам-сами с физиономии като на басети - шефовете не дошли. а мизериите, както се оказва, са страхотни! осигуровки и заплати – не са плащани навреме. оня пикльо владо късал договори с телевизии по принципа `от утре спираме излъчване`. ама срокове на договори, ама обещетения – jеби го! моите хора плащали по 12 000 евро обезщетения за предсрочно прекратяване на договори, като имаш предвид, че аз съм сключвала сделки за по 5000 евро за излъчване. решили да спират фирмата тук, ама дали ще я продават, дали ще я закриват – `па, зннам ли, бе, брато, требва да помислим`! хора работят в тая фирма – освобождавай ги от утре. ама заплати как да им платя, като има само двеста лева в сметката!? и как да ги освободиш тези хора, след като на никой не му е подписано едномесечно предизвестие, и на практика няма кой да ги освободи тези хора? ама това, че предстои годишно приключване? и че за да се закрие фирмата по какъвто и да било начин, трябва да се направи ревизия, което задължително включва присъствието на ненад и владо в българия, защото са нужи техните подписи за някои особео важни документи – па що от това? загуби за фирмата? просто си нямаш на идея какви невероятни врътки е правила счетоводителката ни, за да им измъква задниците а тези капути, че даже им е правила и ревизията на офиса от любляна, щото са много отворени! абе, ебало си майката просто! а най-веселото в случая е, че господа шефовете въртят моите хора на малкия си пръст с обещания – абе, утре ще дойда, ама паспорта ми не е наред, ей такива изсмукани от пръстите простотии, сякаш това да правиш бизнес, при това, все пак, в държава от европейския съюз, ако и да е такава мизерна като българия, е все едно `бръкни си, вземи си`. идват сметки – пешо плаща от собствените си пари. продажби няма никакви!!! води му се стока за незнам си колко хиляди евро, която няма как да освободи при настоящото положение, а най-големия купон е, че хазяите на офиса им писнало от простотиите а македонците и поставили ултиматум, че ако до сряда не се плати наем, те си влизат с полиция във владение, запечатват офиса с всичко в него и в общи линии, да духаме таратора.

лошо ми стана. просто ми стана зле!!! абсолютно с вързани ръце, отвсякъде, защото при това положение, като няма написано нищичко черно а бяло, а и като няма ни една сметка платена и никакви движения по банките, какво можеш да напаривш? и ако, не дай си боже, ни проверят данъчните, ще му скъсат гъза на пешо, защото сега той е мол, а иначе, ако и ненад да е титуляр, оди го гони по словения – пое и те са в ес, та може да го хваат, но тъпото е, че тук на моите хора ще им се разкаже игрицата. и защо това? защото, видиш ли ти, баща и син не могат да се понасят и търсят начини да се преебават взаимо, като си цакат бизеса… абе, майка плаче просто! не на последно място, самата аз съм вложила не малко усилия в развиването на тая пуста фирма, и някак си, хич е ми е приятен такъв недостоен и жалък финал. ядосах се много, грабнах телефона и се обадих на ненад, който се напарви на луд – не разумем, говорите по русски? (боже мой, сега пък руски!) криво ляво, къде на български, къде на аглийски, къде на завален руски, успях да му обясня за какво става въпрос тук, както и че присъствието му тук е повече от наложително – най-малкото, заради мен, тъй като съм в майчинство, не може току тъй да ме уволнява, съкращава или каквото и да било друго, защото съвсем спокойо мога да го съдя. ама не би, братче – нямал бил, видите ли, свободни страници в паспорта да му сложат виза!!! ей такова въртене на пръст не съм и чувала! явно, пича го тресе някакъв вид мъжки климактериум, или отявлено се прави на луд, щото пък толкова да не ме разбира – виж ми окото, дето се вика. ай кол ю тумороу. браво. ядосах се пак, и взех, та звънах на алекс – за когото, междувремено, разбрах, че се е оженил и е влязъл в казармата. абе, сапуена опера откъдето и да го погледнеш! чухме се с малкия, той много ми се зарадва, а аз съвсем по приятелски му обясних какво става – вярно, той вече няма нищо общо с офиса тук, но в името на дорите ни колегиални отношения и така нататък, и бла-бла, момчето ме разбра мого точо и обеща, че ще говори с господата, щото, нали, и езиковата бариера би могла да е проблем, ама не ми се вярва. оказа се също така, че на ннего самия са му взели офиса в турция – при това, селд като го разработил мого здраво, щото синан а шефа има ужда от работа, разбираш ли, а след като му свърши казармата, не се знае дали ще продължи и в гърция, защото, както се оказва, и александър наш нещо си сговнил отношенията с господата, и само фактът, че собственика на фирмата – демек, самия зевс – е далечен родиа на жена му, го спасява от уволнение, поради какви причини – не е ясно. абе, балкански истории!

та така, сега чакаме развръзката в сряда. междувремено, аз утре ще се разправям с нои и инспекцията по труда, защото да знам поне какви докуменнти ще са ми нужни, както и коя институция в зависимотс от начина, по който ще се приключи с фирмата. абе, ебаси и казуса, заклевам се! мислех да се обадя на някои бивши колеги и да разсмърдя въпроса по няколко медии, ама кел файдата, дето се вика? за щастие, поне, имам съпорта на мъжа си, на нашите и брат ми, та поне мога да съм сигура, че тръгна ли да загазвам, няма да съм сама. въобще – майка плаче….

——————————————————-

новата ми краста във ФБ – wolfpack – все повече ме кефи – играя и а вампирите, де, обаче апоследък съм много слаба, а това е кофти. при вълците сега засега е много свежо – моята красавица, `виещата нийли` засега е алфа женската в глутицата, веселото е, че трябва да доказвам уменията си пред всеки жески вълк, който се присъедини към мен, което може да е кофти тръпка, ако става въпрос за приятелче, ама, няма начи, йерархията си е йерархия цецо, засега, е алфа мъжкаря – въпреки че ме попита дали той може да си аправи собствена глутница – айде, кажи ми сега, не е ли това типича проява на мъжко его – да бъдеш втори след жена си? но, като цяло, голям е фън.

та, таквизи ми ти работи…