нещата така, както ги виждам...
не знам дали знаеш, обаче в американски филм, ако има пушка на стената, то до края на лентата главния герой задължително ще гръмне с нея, а в индийски филм главния герой до края задължително ще запее, о, йе. в този ред на мисли – е, няма такава простотия като долоизбложения клип, заклевам се! 
адски ме увеселява, честно
Преди много години Дяволът решил дапродаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно встъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тукбил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът наГнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а дотях живописно били подредени отровните стрели на Ревността иВъжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта иНенавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с названиеи цена.
А на най-красивата етажерка, отделно от всички останалиинструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, накойто бил закачен етикет с надпис “Униние”. Учудващо, но цената на тозиинструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувачпопитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и тойотговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това еединственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, аковсички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин.— Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът,— той отваря вратата и за всички останали инструменти.
Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието – нито днес, нито никога; радвайте се на живота – той е много кратък…
понякога ми е толкова студено, че чак ръцете ми измръзват в жегата на дома ми, толкова много, че чак ме е страх да прегърна детето си, да не би студа да проникне през дрешките му… буквално.
лошо, много лошо е да си буквалист – това води след себе си само и единствено ядове. нетърпелив също така.
а понакога ми е мъничко самотно… едната ми приятелка замина за испания, без дори да се обади, без дори да знам какво я е подтикнало да го направи, но причината явно си е в мен, заради съзнателното и може би не до там самоотлъчване от социалния живот. кофти тръпка. другата ми приятелка минава през невероятен кошмар, а аз, мамка му, и за мое съжаление, пак не мога да съм до нея и да й подложа рамото си.
получих твърде кофти новина, и ми е…
ебало си е майката, това, живота!
аз, принципно, съм жестока в това отношение – отричам го. защото съм на мнение, че смъртта е избавление, когато си особено голям изрод и си извършил супер тежки престъпления и пред бога, и пред закона, и пред морала, и пред хората, и пред всичко свято на тоя и оня свят. не-е-е-е-е, смъртта е благодат, когато си изнасилвал, убивал съзнателно, преднамерено и по особено жесток начин, гаврил си се с деца… за подобни копелета, смятам - понеже и аз дълбоко в себе си съм изрод – най-подходящото наказание е доживотен затвор. при много строг режим. при отвратително строг режим. в стаичка четири на два, без прозорци, голи стени, кенеф на пода и матрак, без да видиш слънчице до края на живота си. до сетния ти ден без никакъв контакт с друго живо същество, освен с ръчицата на гарда, която ти пъха мизерна храница през процепа на вратата. дали няма да полудееш? със сигурност. по-жестоко наказание от това сещаш ли се? или пък както правят в иран – око за око, зъб за зъб. демек, ако си изнасилил, ти се връща… и пак в мизерната стаичка, дето нямаш място, с извинение, да пръднеш, без да се задушиш от собствената си смрад. да-а-а-а-а, и аз съм гадно копеленце, нали? (в тоя ред на мисли и доста оф-топик, ама се сетих за един ама много просташки виц:
двама затворници в килията. единия решил, тъй да се каже, да задоволи ръчно известни свои физически потребности, ама все не успявал да достигне до логичния и желан завършек на започнатото, затова замолил съквартюранта си:
- копеле, моля ти се, погледни през прозореца, кажи ми какво виждаш, трябва ми някакъв стимул да се довърша!
другия погледнал, надзърнал…
- ми нищо не виждам, улица празна, не минават хора, пусто…
- копеле, моля ти се бе, виж там нещо, кажи ми какво виждаш, разбираш ли, трябва ми някакъв стимул да свърша, дай да си представям нещо, гледай там!
другия пак погледнал:
- ми кво виждам, нищо няма… кофи за боклук на тротоара… а, от едната кофа излеце котенце!
- ох, котьо, котьо-о-о-о-о!!!!)
та, след като се замислихме над сезиорза тема, пък и посмяхме след това, да ти кажа, че съм на път сериозно да си сменя мнението за смъртното наказание, визирайки оня австрийски психопат йозеф фрицъл. да, заслужил си е смъртното наказание, мен ако ме питате. разкъсан между четири коня, копелето му гадно извратено!
като водещ на новини. убийствена е! така трябва да изглежда истинският новинар според мен – пестелива в мимикрията и жестовете си, не се натрапва с агресивна прическа и грим, физиономията й е като на бъстър кийтън на екран (което е плюс за новинар), не флиртува с камерата, а говори новините, и те кара да ги чуеш, вместо да се отплесваш на подсъзнателно ниво в маловажни детайли като `ебаси, на тая няма ли кой да й каже, че фон дьо тена й е в повечко`? кефи ме и гласа й – отработен, дълбок, перфектна дикция, отсечен – ппросто, перфектната водеща на новини за мен е именно ирина костадинова, и това го казвам с всичките си десетина години в бранша. евалата й правя! и ми е гот да гледам новините по битивито, когато ги води тя – иначе, на ани салич, марианка векилска и друга една, много красива какичка, която, обаче, прилича на лустросана фолк-зведзда никак не съм им фенка. за съжаление, обаче, много малко принципите на снн са заложени в българските телевизии, що се отнася до лук лайка и поведението на телевизионния водещ, особено когато става въпрос за новини. за мой кеф, ирина ги покрива всичките, и честно казано, наистина й се кефя на тая мадама! риспект, ирина!
Your Animal is the Bee |
 You are a very social and cooperative person. You thrive in a crowd. You are charismatic and engaging. You are good at organizing and leading a group.You are a spontaneous, busy person. You love leading an active life. You find that communication comes naturally to you. You are are able to express yourself without frustration. |
