еклектично

• новия албум на muse, батенце!

направо ме хвана за гърлото, повдигна ме на 30 см. от земята и ме фрасна със страшна сила в стената, след което ми направи двоен нелсън и ме тръшна на пода в поза звезда, тотално омаломощена и без дъх! the resistance е нещото, което определено си заслужава да бъде чуто и влюбено в него – яма такива оркестрации и заигравка с класиката,  невероятни сола и клавири, а пространния вокал на бате ви мат белами просто ме кара да слушам текста и да си мисля върху него. готино ми е, защото muse наистина залагат социалната тема в музиката си (баси, прозвуча като изтъркано клише от западнало списание), но го правят по такъв ачин, че не ти досажда, а те кара да мислиш по въпроса, и просто да се видиш как се потапяш в гагстерска война, примерно. обичам ги. по един много мой и особен начин (по същия, по който обичам TEXAS и дейвид бауи, може би), но въпросът е в това, че muse са една от групите ми, които обикновено ползвам, когато имам нужда да примамя себе си обратно там, където ми е мястото. спомням си по-миалата година, докато бях все още бремена, с любивмия ми се кефехме на концерта на muse на уембли, а малкия щастливо се премяташе в корема ми. после обичах да слагам слушалките на мр-3-ката върху себе си и да пускам на малкия starlight - може да се каже, че Бóромир още от пренаталната си възраст е закърмен с правата музика. чудя се, дали ще клати дупе в захлас, ако сега му пусна the resistance? опит, който си струва да бъде направен. с други думи, muse не са просто група. те са фундамет.

• и като стана въпрос за малкия дизастър…

боже, невероятно хлапе е! супер любопитен и впечатлителен е, станал е адски палав, и единствената сила на земята, която е способна поне за малко да укроти таралежите в гащите му, са книжките – способен е буквално с часове да си седи кротичко в кошарата и да си чете неговата си литература, но по честото явление е да ми донесе поредната книжка, да се покатери в скута ми и да насоява да му показвам и разказвам за разни неща. вече знаем как прави маймунката, как правят кучето и кончето, сутрин поздравява вълка над леглото си с `ауууу`, а когато ми показва как прави мацата, смешно търка муцунка във врата ми и казва `мъ-мъ` (мърка, може би?!  ) опасен флиртаджия е – раздава целувки наляво и надясно, намига на хората, в парка гали гаджетата си по главичките, а после се хвърля да ги целува – абе, не смея да си помисля какво ще е след около 16 години сигурно девойките ще се изпотрепват да му звънят по тебефона, а аз ще му бъда най-доброто аверче и ще го покривам пред баща му. има си някакъв мого сладък, свой си език, на който неперкъснато бърбори и който засега разбирам само аз. показва как прави часовника, после ко-о-о-о-о-о-лко голям ще порасне и ко-о-о-о-о-лко обича мама. е, изразът му на любов спрямо мама е малко болезнен, защото, въпреки че обожава да целува играчките си, когато прегърне мен, обикновено бивам нагушкана почти до задушаване и нахапана поне на три места в израз на синовна обич. оди обяснявай после, че с цецо си нямаме семейи проблеми или не правим твърде агресивен секс - имам егати смучките по врата и бузите. и, между другото, красивото ми камено цвете вече замина на лечение при майка ми – горкото, всяка сутрин в продължение на около месец, в израз на обич и възхищение биваше сграбчвано за стеблото, изваждано с все корените от саксията и размахвано неистово с щастлив вик `те-тееееее`! как оцеля, горкото нещо, просто се чудя, докато майка ми не се съжали над клетото растение и не го прибра у тях за реанимация. купон на изток от рая!!!

• невероятно, но факт – все още играя на vampire wars във фейсбук.

казано честно, въпросната социална мрежа не можа да ме грабне чак до там, щото да разказвам и майчиното си мляко така, както го правя тук, но влизам, кажи-речи, само и единсвено заради вампирите. моята прекрасна файтърка все още безподобно много ме радва – вече съм супер адепт, много високо ниво съм, отбраната, нападението и бойните ми умеия са супер, че даже апоследък започах изключително успешо да се правя на много отворена и да го играя ловец на глави в хитлист за ъжаление, обаче, все още съм твърде леса мишена за посилните вампири от мен, поради простата причина, че имам възможност да играя само, когато малкия спи на обяд или за малко късно вечер, та през времето, в което съм оф-лайн и не мога да се защитя подобаващо, ме амират и нападат много яростно. осве това, клана ми все още е много малък, което също е кофти за мен, така че, скъпи мои фейсбук-приятелчета, ако случайо получите покана от мен за вампирски войни, моля ви, не ми отказвайте, а се присъединете към моята фракция – не е нужно да играете, просто ми бъдете съпорт, че много ми страда егото, когато ме абие някое десет годишно хлапе, което е аднало целия си клас барабар с класната в клана си като стана въпрос за кланове – моите clanners са много готини. когато успеем да се съберем всички заедно, стават много готини чатове, измежду мисиите и битките. hallo, litle fury, how are you, favorite one, how is mum-storm today, we missed you… ей така си говорим. хора, които не се познаваме въобще, които сме само аватари и чат-разговори един за друг, обаче, някак си, опозахме се и си станахме като компания. имам си една дружка от нова зеландия, с която се виждам изключително рядко, защото когато при ме е дванайсет на обяд, при нея е десет вечерта, а тя трябва да учи за изпити и да приготви нещата на трите си деца за училище на следващата сутрин, но  just can not come off  her ass from рс, имам си едно китайче от калифорния, което умира да му разказвам за стари български ритуали, а когато му разказах за нестинарите, ми каза, че българите сме wild nation, имам си един луд фен на лабирит и дейвид бауи от щатите, с когото, измежду всичките лафове за рок-музиката на 80 и 90 години как не може да се въре сега – нито настроението, нито силата и енергията от онези времена, обикновено ми реве а рамото как не може да понася обама, имам си и един крал на тежката депресия от англия, влюбен в някакви илюзии, за които плаче на рамото ми. готино е! и отличе начин да си продухам мозъка с безмислеи щуротии в двайсетте миути тишина само за мен между заспиването на детето и прибираето на мъжа ми от работа. adept Ashatan. готинко звучи, нали? мисля, обаче, да се издигам само до виндикатор – от там насетне просто ще играя за чест и слава, че всяка амбиция трябва да си има край, нали така?

СМЯХ!

добре бе, как бихме нарекли мъж, който, страстно чукайки жена си, и крещи в екстаз `умирай, бе!`, а трепейки хлебарка с тока на обувката си – `ей са те ебах?`

извинете за фреския, скъпа публика

вкъщи

налазиха ни вируси – и тримцата. първи се изложи тати, послее малкия, най-накрая и аз се предадох (нали съм най-голямото зло, най-трудно ме хваща). за малкия – знам кого да пребия по случая! в прословутото детско кътче, където си играе, и с прословутата аниматорка (дъ гадната), където, явнно , се е заразил от някое от другите деца, или оная патка им е дала да пият нещо студено. сега ще кажеш що за майка съм, след като съм допуснала това да се случи, нали? първия път за вечерта, в който ми се прииска да й отвитя главата на въпросната кака, беше, когато нахълтах в къта, задето видях как едно от по големите деца почти смаза Боро, докато се опитваше да се изкатери на по-горното ниво на катерушката. едва успях да дръпна детето си, за да не му минат през ръцете! собственика на заведението, който е приятелче, също нахълта и й кресна да гледа малкото дете, демек – Боро, защото другите могат и сами да се оправят, после излезе да си види клиентите. въпросната кукувица се сепна, и мигом дотичка с възклицаннието: ау, ама защо се притесняваш, той така хубаво си играе! защо се пиртеснявам ли? ела навънка да ти обясня по-спокойно, но си замълчах. оная продължи с наставленията: ама ти трябва да го оставяш по-дълго време да е самичък, да се учи да е самостоятелен, как ще го дадеш на детска градина някой ден? аз й се усмихнах мило, и й отговорих: ами със сигурност ще давам твърде много наставления на учителките как да ми гледат детето! тя ми се ухили ехидо: ха-ха, ти мислиш, че ще те вземат насериозно ли? аз също й се усмихнах: ха-ха, ти мислиш, че ще ги оставя намира ли? със сигурност ако детето ми се падне в нейната група, няма да го обича особено, но, както ти е известно, аз съм много корумпирана, затова ще давам подкупи детето ми да бъде прието тогава и както аз искам.

и въобще, каква е тая философия- непрекъснато някой да ми вменява, че годинка и тримесечното ми дете трябва да бъде оставяно да е самостоятелно?! що за простотия пък е това??? Боро никога не се е отделял от мен – в съвсем буквалния смисъл на думата, винаги сме си заедно или поне аз съм в полезрението му, оставал е самичък за не повече от петайсет минути, и то – ако имам да свърша нещо спешно – но не смятам, че това го прави несамостоятелен. напротив, той е много независимо, силно момченце, което е решило, че ще прави точно това, което сам си е решил, а понякога на мен ми се иска да му бодна два електрода в памперсите, защото с енергията, която генерира, може не само да осветява и отоплява цялата къща, ами и вятърна мелица да завърти. тепърва има да се учи на самостоятелност! далеч не съм на мнение, че когато детето е в непозната обстановка, не вижда майка си и се разплаче – то това е липса на самостоятелност и глезотия, айде не на мен тези, ако обичате!!! бил ставал много зависим от мен. ми след като е почти бебе още, от кого да е зависим – от щастливия случай, може би?! адски странно ме гледат понякога, когато кажа, че ще пусна детето а градина едва към четири годинки, а за ясла не помислям и въобще (другата аниматорка от клубчето, която, между другото, е страшо готина, насаме ми каза веднъж: да е си посмяла да пуснеш детето си на ясла!!!) ама как така?! ами, ей така! да не съм сигурна кога и какво детето ми  е яло, кога и дали е спало, дали му е било топло или студено и дали не е стояло с мокрия памперс твърде дълго – айде, благодаря, ако обичате. няма по-добра ясла от мен!!! ама няма ли да се връщаш на работа?! ми, не. моята работа в близките години е точно тази – да си отгледам и възпитам детето, period!

втория път за вечерта, в който ми се прииска да се саморазправям с аниматорката беше, когато влязох да видя как са дечурлигата, защото нещо много тихо беше станало – и, какво да видя – всички деца седали на масата, Боро в скута на каката, и от една чиния за седем деца ядат чипс и заю-баю!

откачих. не съм фенка на джънк-фудсовете, и никога не съм приемала идеята да набутам нещо на детето в устата, само и само да миряса. като попитах защо и Боро яде от въпросните неща, след като е твърде малък, при това,  с достатъчно вежлив и все още сдържан тон, каката ми отговори: а, ама те всички ядат, защо не! кипна ми. и и отговорих: ами, ако всички тръгнат да скачат от покрива на катерушката, ти какво ще напаривш?! след този случай, разбрах, че е уволнена, такад а се каже. и не ми е гузно! работиш с деца, в крайна сметка, изпълнявай си задълженията като хората!

въпросът е такъв, че след въпросното посещение а Боро в клубчето, на следващия де ми се разкашля здравата. доста се притесних, да си кажа честно – дали не е алергична реакция, дали не е вирус, ще ни се разминат ли антибиотиците… аз си знам.

така. тази година – свински грип. догодина – гарантирам ви конски и камилски такъв! знам, че е кофти да си прави човек ташак с нещо толкова сериозно, обаче, замислете се, кога не е имало година, в която да не се обяви епидемиологична обстаовка, грипни ваканции и прочее? пък и в крайна сметка, грипният вирус е един от ай-бързо мутиращия, нали така?

та, такива ми ти работи. няма нищо по-хубаво от лошото време, което озачава, че с малкия дизастър ще си поседим още малко вкъщи. горко му на каменото ми цвете! малкия го обожава – като го съзре, веднага се юрва към него, сграбчва го и с радостен възглас `тете, тете` (което, логично, значи цвете), започва да го тръска и мятка насам-атам. милото, как устоява на такава обич и все още е живо, не зам, но добре, че малкия не се е светнал, че и палмата е голямо тете, иначе, просто не зам какво щеше да става

…

`господи, толкова си красива!`

и целувка.

защо пък не?

глупците по света

диалог с нов съотборник от вампирите, американец:

той: where do you from?

аз: i am Bulgarian.

той: are you a free country yet?

аз: …

той: what?

аз: da vi eba v abirigenite!!!

той: what was that?

аз: this is a welcome greeting in my language

и това ми било една от най-висшите светови сили, разбираш ли! мисля си, че си заслужиха обама, който и преди изборите, и към настоящия момент си е все черен, а и дори да му се случи импийчмънт, пак ще си бъде черен.

god safe america, какво просто мога да кажа?! въпрос към тийнейджърската им мис америка: защо повечето американци не могат да покажат къде се амира америка на картата, на което американчето отговорило – ми, защото си нямат карти!!! wtf?! американска мечта? не, благодаря – предпочитам да си бъда българка – красива, горда, с древна история на древна нация, с доказан коефициет на интелигентност, вместо представител на нация, в която текат гените на престъпници, крадци и изгнаници! ела ме ритни, просто – което и да е българче от шести клас на един дъх може да ти изброи поне 27 от всичките им прехвалени 52 щата!!!

американците са тъпи копелета, и това е – разбира се, не говоря за корените жители на континента, ама, за съжалеие, buffalo soldiers в собствената си земя май са малко като българята в настоящия европейски съюз!